Откривателят на останките на потъналия лайнер трябвало първо да намери две потънали ядрени подводници.

Мисията, довела до откриването на останките на трагично потъналия “Титаник”, всъщност е била замислена като прикритие на свръхсекретна военна операция. Това признава в края на 2018 г. Робърт Балард, чиято е заслугата за локализирането на легендарния кораб на дъното на Северния Атлантически океан.

Всъщност американските военни искали да заблудят СССР, че е организирана експедиция за търсене на “Титаник”, докато основната цел била да бъдат открити преди руснаците две изчезнали американски ядрени подводници.

Балард, бивш офицер от американското военноморско разузнаване, който по-късно се запалва по океанографията, имал намерението да започне да търси потъналия гигантски лайнер още през 1982 г. За целта той разработил собствен подводен апарат, наречен “Арго”, но парите не му стигали да продължи операцията си по издирването. Авантюристът се обърнал за помощ към зам.-шефа на морските операции на американската армия Роналд Тунман. Високопоставеният офицер също бил изключително запален по търсенето на огромния параход, потънал през 1912 г.

Тунман се съгласил да даде парите, но само при едно условие - паралелно с “Титаник” Балард да търси подводниците “Трешър” и “Скорпиън”, изчезнали приблизително в същия район през 60-те години на миналия век. “Операцията трябваше да бъде държана в пълна тайна”, спомня си Балард. Той вече е свободен да разкрие фактите, защото те са били декласифицирани.

Всъщност американските военни били наясно къде приблизително се намират подводниците. Но това, което искали от Балард, е да стигне до тях, без руснаците да тръгнат по дирите му, тъй като студената война била в разгара си и те силно се интересували от ядреното оръжие, намиращо се на подводниците, както и да разберат как ядрените реактори въздействат върху околната среда.

Балард успява да изпълни задачата на военните, но му остават едва 12 дни за търсенето на “Титаник”. Мисията изглеждала почти невъзможна, но изследователят имал натрупан опит и успял.

Откриването на “Титаник” на 1. септември 1985 г. предизвиква голямо медийно внимание, но истинската цел на експедицията остава скрита в течение на десетилетия. Навремето в. “Ню Йорк таймс”, който е получил информация от свои източници, че военните са замесени, прави няколко запитвания, но получава опровержения. Говорителят на военноморските сили Брент Бейкъл казва пред изданието, че са правени тестове на океанографска система, Балард също отрича армията да има пръст в експедицията. Днес авантюристът твърди, че е имал и други подобни мисии, но не може да говори за тях, преди грифът “Строго секретно” да бъде свален.

Презокеанският лайнер потъва по време на първия си трансатлантически рейс от Саутхемптън до Ню Йорк в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. в северната част на Атлантическия океан в резултат от сблъсък с айсберг. Корабът, за който се твърди, че е непотопяем, отива на дъното за 2 часа и 20 минути. В момента на катастрофата на борда му се намират 2224 пътници и членове на екипажа. От тях се спасяват 710, а 1514 загиват. На кораба е имало и около 50 българи, от които 38 души се давят.

“Титаник” бил нещо невиждано за времето си.

Корабът имал 11 палуби, ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки. За забавлението на пътниците му се грижели и 25 професионални музиканти. Те продължили да свирят до последния миг на кораба и потънали заедно с него.

Балард си спомня, че докато хората му проучвали двете потънали подводници, открили дълги дири от отломки, нещо като “опашка на комета”, тъй като корпусите се разпаднали при потъването на дъното заради огромното налягане.

“Помислих си, че и при “Титаник” вероятно се е получило нещо подобно и е оставил следи. Затова покрих по-широк периметър, като акцентирах върху търсенето на разпръснати дребни отломки”, разказва Балард как е успял да открие кораба.

В нощта на 1 септември 1985 г. подводният апарат “Арго” първо засякъл две отломки, а малко по-късно камерата заснела котела, а след това и носовата част от кораба.

“Всички останахме безмълвни за известно време. Изведнъж ни обзе траурно настроение. Бях раздвоен. Като професионалист си мислех: “Пипнах го!”, а като човек: “О, боже, те са тук!”, разказва Балард.

Находката се превръща бързо в сензация, но много специалисти започват да я оспорват. Затова през лятото на 1986 г. Балард се връща на мястото и не само подробно описва състоянието на “Титаник”, но и прави и първото гмуркане с пилотиран дълбоководен апарат до самите останки. След тази нова мисия всички съмнения отпадат.

Балард разказва още, че когато военните разбрали, че той наистина е открил “Титаник”, настъпила голяма суматоха. От военноморския флот започнали да нервничат заради големия интерес към находката, но вече било късно.

Още по време на откриването на кораба корпусът му бил силно ръждясал и обрасъл с морска растителност, а днес вече състоянието му е такова, че е напълно невъзможно да се мисли за изваждане на повърхността.

От 1985 г. досега обаче до лайнера са били организирани няколко десетки експедиции и са били извадени хиляди лични вещи на пътниците.

Потъналият корпус става жертва и на многобройни набези на представители на “черната подводна археология”. И това не е случайно. Стотици предмети от “Титаник”и вещи на пътниците вече са били разпродадени на търг срещу милиони долари. 

“Корабът все още е благородна стара дама, но за жалост, не онази дама, която видях през 1985 г.”, казва Балард. Днес той може би съжалява, че не е осъществил първоначалното си намерение - да остави мястото в тайна, за да могат духовете на загиналите да почиват в мир.