Св. Йоан Златоуст: За състоянието на другия живот

Представи си състоянието на другия живот, доколкото това е възможно: защото никое слово не е в състояние да изобрази в пълнота неговото достойнство, но от това, което чуваме, като от някакви гадания,можем да получим поне бледа, неясна представа за него. Скръб и въздишка, казва (Писанието) ще се отдалечат (Ис. 35:10).

Какво може да бъде по-блажено от такъв живот? Там няма да се боим от бедност, нито от болест; там няма нито обиждащи, нито обиждани, нито раздразващи, нито раздразвани, нито гневящи се,нито завиждащи, нито разпалвани от непристойна похот, нито грижещи се за придобиването на необходимото за живота, нито измъчвани от желание за власт и господство: защото цялата буря на нашите страсти ще утихне и ще престане, и всичко ще бъде в мир, веселие и радост, всичко ще бъде тихо и спокойно, винаги ще бъде ден и яснота, и светлина - не тази тукашна светлина, но друга, която е толкова по-светла от тази, колкото тази е по-светла от светлината на светилника.

Светлината там не се помрачава нито нощем, нито от сгъстяването на облаците; не гори и не опалва телата, защото там няма нито нощ, нито вечер, нито студ,нито зной, нито някаква друга промяна на времето, но някакво друго състояние, което познават единствено достойните; там няма нито старост, нито бедствия на старостта, но всичко тленно е отхвърлено, тъй като навсякъде господства нетленната слава. А това, което е по-важно от всичко, е непрестанното наслаждение от общението с Христа, заедно с Ангелите, с Архангелите, с горните сили.

СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ