В Родопите е вградена символиката на Христовото разпятие.

Реликви от Христовия кръст са пръснати по широкия свят. Споменът за светинята е съхранен и у нас. Само ние имаме Кръстова гора.

Тя издига клони към небето близо до родопското село Борово. Според библейски историци Исус е прикован на разпятие от борово дърво.

Римляните обръщат цели гори в инструмент за мъчителна смърт. Само по време на обсадата на Йерусалим през 66-70 г. дневно са разпъвани около 500 жертви.

Търсенето на Светия кръст

Той е наричан още Честен и Животворен. Именуват го кръст Господен, кръст на истината и Дърво на живота. Символ е на победата на Христос над сатаната. Като символ сменя рибата на ранните християни.

След целувката на Юда в Гетсиманската градина Исус е осъден по “кратката процедура”. За 24 часа неговото дело минава през пет инстанции. Пилат си измива ръцете и Спасителя тръгва към Голгота. Разпнат е между двама разбойници.

Константин Велики първи се сеща за реликвите около сакралната смърт. Императорът легализира християнството и праща майка си Елена да търси светините. Тя пристига в Йерусалим през 326 г. Вижда, че над гроба Господен е вдигнат езически храм.

Елена нарежда да съборят поруганието.

После сочи на работниците да копаят надолу. Показват се три кръста. Кой е на Исус и кои са на разбойниците?

Според римския историк Руфинус загадката е решена по следния начин. Умираща жена докосва трите кръста. Два пъти нищо не се случва, при третия се изправя на крака. Така е идентифициран Животворният кръст.

Той е нарязан на парчета, някои остават в Йерусалим, основното е пренесено в Константинопол. След превземането на града от османските турци реликвата влиза в султанската съкровищница.

Легендата гласи, че руският цар пратил богати дарове на падишаха. Заръчал на хората си: “Като поиска и той да ви даде подаръци за мене, кажете му, че вашият цар не желае нищо друго освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.”

Султанът харизал на царя реликвата

“Що си сторил? - рекла майка му. - Знаеш ли, че този кръст крепеше твоята власт и сила. Веднага пусни потеря подир московците и го върни!”

Главата на империята послушал майка си, но преследвачите останали с празни ръце. Московците потънали в дебрите на Родопа планина и станали неоткриваеми. Тук изкачили днешния връх Кръстов, където имало български манастир. Дали на монасите Христовата светиня да я скрият докато мине бедата.

Скоро обаче манастирът бил бастисан от турците. Огън и сеч сринали Божията обител. Преди да се разбягат, черноризците успели да скрият  реликвата в подземен тайник. Така е поставено началото на култа към Честния кръст.

Родопският Паисий

Това е атонският йеромонах Григорий, който пристига през 1838 г.

Отчето е с изключителни заслуги за пробуждането на Родопския ислямизиран край. Открива духовни огнища, които сеят просвета.

Историчката на Кръстова гора Мария Манолова пише: “В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от Честния кръст и Господ и св. Богородица ще ги пазят!”

“Този факт - аргументира се тя - е потвърден в записките на неговата ученичка Рада Казалиева и в историческите изследвания и статии на Христо Попконстантинов, Андрей Печилков, Петър Маринов, Стефан Барбов, Мария Манолова, Иван Ставракиев, свещ. Константин Канев, свещ. Петър Станчев, Щильон Казалиев, Христо Гиневски.”

Видението на Йорданчо

Йордан Стойчев е родом от село Ковачевица. Йорданчо, както му викат, бил странник. Бягал от светския живот, имал видения. През 1933 г. пристига в Борово.

Една нощ прекарва в бдение на връх Кръстов. Там звездите му разказват историята на землището и за кръста Господен, скрит в разрушения манастир. Небесен глас му заръчва да вдигне висок кръст на същото място.

Йорданчо се среща с цар Борис III. Докато му разказва преживяното, влиза офицер, на когото също било обяснено как точно трябва да изглежда новият кръст. Решено е да се изработи 66-килограмова метална отливка.

На 1 май 1936 г. разпятието е осветено на източното възвишение на върха. “В края на водосвета - описва ритуала Манолова - на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо.”

Тодор Живков стреля наоколо.

В годините на зрелия социализъм Кръстова гора е част от ловното стопанство “Кормисош”. В района Тодор Живков стреля по едър дивеч. Не взема на мушка обаче кръста на Йорданчо, защото е православен комунист.

Сега Кръстова гора е култов комплекс от църкви, параклиси и монашески килии. Поклонниците влизат през арка, палят свещи, целуват икони, казват молитви. Извършват и други ритуали.

На Кръстовден най-ревностните вярващи пренощуват на тази осветена земя. Както приснопаметният Йорданчо.

Каквото сънуват, това ще им се случи, казва поверието. Денем събират камъчета, които наподобяват Христовия кръст.

Светият синод вижда в гората “окултизъм”. 

Кръстова гора е свидетелство за разминаването между Българската православна църква и миряните. Догматиката проповядва едно, народът скланя глава пред друго. 

Дори когато гората вече е в свободна България, а Смолянско още е под османска власт, с риск на живота вярващи минават границата за поклонение.

Мнозина тръгват към Кръстова гора и днес с очаквания за свръхестествени “феномени” и небесни експлозии. Някои се отдават на странни действия като “зареждане” чрез прегръщане на дървета и промушване през клоните им. Други търсят и намират “енергетичните места”. Трети очертават с камъчета кръгове и лазят в тях на четири крака. Подобни суеверия и окултистки практики, сергийките с парацърковен кич и кебапчийниците карат някои да поставят под въпрос православния характер на явлението.

Реликвите от Перперикон и Охрид

През Възраждането кервани българи пътуват до светите места да се поклонят на Божи гроб. Връщат се с титлата хаджия и планина от армагани. Освен вода от река Йордан, божигробски щампи и броеници има и “палестински кръстове”. Това са реликварии с парченца от разпятието.

През 2002 г. проф. Николай Овчаров откри такъв образец в подножието на Перперикон. Той обаче е далеч по-ранен, направата е от IX-X век. Върху едната страна на бронзовия кръст е стилизиран разпнатият Исус, на другата е Богородица.

В кухината специалистите откриха материя, наподобяваща дърво. Без съмнение с претенция за произход от Христовия кръст. Сега може да се види в църквата “Св. Успение Богородично” в Кърджали.

Според проф. Божидар Димитров друг реликварий е пратен лично от майка Елена в Охридската епископия Юстиниана Прима. “Няма съмнения за произхода на тази реликва”, категоричен бе професорът.

Парчето от Честния кръст е около 10 сантиметра, положено в сребро с позлата. През Първата световна война е спасено в старите предели на България. Съхранявано е в секретния фонд на Националния исторически музей. През 2009 г. Божидар Димитров го извади на светло.

По стародавна традиция находката беше нарязана. Основната част отиде в Кръстова гора, другите заминаха по други краища на българската земя. Частица прибра и Вселенският патриарх срещу мощи на св. Власий.