Колегите му завиждали за участията в киното и телевизията, директорът не го пускал в нови филми. Секретарят на пропагандата в ЦК го извикал и отсякъл: Ти не си кой да е! Няма да подаваш оставка. Скрива скъп часовник на Стефан Данаилов, за да му върне за подигравките с дефектната му палатка. В Пловдивския театър Цветана Манева за малко да се обеси пред очите му.

В Пловдив минават едни от най-забавните и щури години на Тодор Колев като млад актьор. Голяма част от трупата тогава живеела заедно в една голяма къща, в която течал безкраен купон. Гости от София идвали непрекъснато. Често не се знаело кой влиза и кой излиза. Пътят до дома им минавал през местна кръчма, където Тодор Колев обичал да се отбива. Именно там го научили да пие "манджа" - коняк с кока-кола.

В къщата над него живеела актрисата Северина Тенева, която често правела купони, но сградата нямала бетонна плоча. Тодор Колев всеки път си мислел, че всички рано или късно ще паднат при него. Веднъж

партито било прекалено шумно

и той решил да им направи забележка. Качил се по пижама, но когато му отворили вратата, видял, че има женско парти. Дамите веднага се разкрещели неистово, а Цветана Манева го метнала на леглото и всички жени му се нахвърлили отгоре, имитирайки изнасилване. “Изпаднах в глупаво положение. Те бяха деситина момичета на не повече от 23 г. и всички красиви, знойни мадами. Направиха ме за смях”, пише Тодор Колев в своята книга “Варненското софиянче от Шумен”.

В онези години Тодор Колев и Стефан Данаилов много обичали да си

въртят мръсни номера.

Една от най-големите шеги на Колев към Ламбо е при едно пътуване от Париж за България. Били с три коли. В първата се возели Тодор и Доротея Тончева, във втората - Мастера и съпругата му Мария, а в третата - Аньо и Светла Съботинови.

За пътешествието Адама (прякор на Тодор Колев, останал от баща му) използвал големи връзки, за да си купи палатка с красиви рейки, боядисани разноцветно, които трябвало да влизат една в друга, за да се опъне подслонът. Оказало се обаче, че те са дефектни, а копчетата за закопчаването им също не работели.

“Затова Стефан от Париж до Унгария ме поднасяше непрекъснато - пише в книгата си актьорът. - През целия път се гавреше с мен - “Тодор къмпинга, Тодор на палатка, Доротея ще те изгони да живееш на палатка. Ти затова и си я купил, да имаш къде да спиш, като те изгонят...” Скъса ми нервите. Но имаше една подробност. С Доротея отидохме в Арл, за да видим къде е живял Ван Гог, и там се запознахме с французин, любител на къмпингите.”

Оказало се, че чужденецът имал работилница в караваната си и предложил да поправи дефектните рейки. За довиждане двамата си разменили по една бутилка. Тодор Колев му подарил водка, а французинът - перно, тяхната мастика. Прекарали чудесна вечер.

Въпреки това в главата на Тодор Колев не спирало да се върти как да си върне на Стефан Данаилов за подигравките с палатката.

“Той много обичаше да не казва истинската цена на дадена покупка - спомня си Адама. - Криеше от жена си колко пари е дал. Ако си е купил обувки за 100 марки, викаше, че ги е намерил на страхотна разпродажба само за 30. Току-що си беше купил часовник “Сейко”, пак на голяма сметка според него. А тогава да имаш “Сейко”, беше върхът. Чаках търпеливо да ми кацне на мушката. Спряхме в Карлсруе и спахме в бунгала. Стефан и с това се шегуваше, как ми е свидно да разпъна палатката.

Веднага му го върнах.

Той влезе да се къпе в баня с автомат, за топлата вода се пускаха марки. И за да не харчи много, ме накара да стоя отвън и да пускам по една марка. Застанах, но по едно време водата свърши. Той започна да свирка, да вика, аз не се обаждам. Разпсува се, какво ли не прави. Накрая започна да крещи неистово, щеше да събере къмпинга. И аз имитирах стъпки как уж се връщам и се изненадвам: “Какво става, свършила ти е водата? О, Господи, не знаех!” Пуснах монета и той се доизкъпа.”

На следващата спирка на къмпинга в Унгария вече не били необходими пари за къпане. Отишли да се освежат в една баня. Имало постоянно топла вода. Тодор Колев излязъл от кабината и забелязал, че

Стефан Данаилов е забравил часовника си

на мивката. Това бил моментът да му върне за подигравките с палатката. Взел го, казал му “довиждане” и отишъл да приготвя масата. Направили си вечеря, запалили си огън, а колата на Ламбо била цялата отворена - всички врати и багажникът. Тогава Колев видял фуния за бензин. Там пуснал часовника.

На вечерята Мария забелязала, че аксесоара на Данаилов го няма. Всички започнали да го търсят. А Тодор Колев им гледал сеира, но се включил усилено в издирването. Четирима души тършували в колата, но не го открили.

Адама му подхвърлил между другото, че в банята имало унгарци, които много бързо си тръгнали, след като се разходили в общите части. Данаилов отишъл до мястото, но нищо не намерил.

“Мария започна да мърмори: “Толкова пари” - пише актьорът. - Но толковата пари, за които тя се сърдеше, бяха една трета от това, което той всъщност беше платил. Вечерта падна, стана късно, гледам,

настроението на Стефан е под нулата.

Казвам си, че тази работа не може повече да продължава. И започвам отново да питам: “Спомняш ли си къде точно го сложи?” А той ми отговаря: “Ами аз го оставих в банята”. Отвръщам му: “Да не би да си го взел със себе си? А в колата бърка ли?” Правя се на услужлив. Казах им те да се черпят, а аз отново ще погледна в колата. Ужким гледам вътре, после в багажника... Много убедително. Накрая вземам тенекиената фуния за бензин и леко я разтърсвам. Изсипах я и часовникът падна. Стефан моментално се усети, че е номер, и като започна една гонитба из къмпинга...”

След пътуването Тодор Колев се връща в Пловдив и продължава да играе.

По време на представлението “Уестсайдска история” Цветана Манева за малко да се обеси. В част от действието тя имитирала сцена, че се беси, и като всички млади и амбициозни актриси с удоволствие разигравала тази част. На декора на 10 см от пода било закрепено желязо. Манева стъпвала на него, то било незабележило. Получавала се илюзията, че виси. Винаги обаче стъпвала малко рисковано и всички го знаели. И както тя репетирала, изведнъж краката й се изплъзнали от стъпенката и тя увиснала. На помощ веднага се притичал Жоро Георгиев. Успял да я хване, но тя вече била в безсъзнание. За щастие, се разминала само с това.

След Пловдивския театър Тодор Колев се мести в “Сълза и смях”, но не след дълго е принуден да напусне. В този период започва да се снима в киното, канен е често в телевизията. Става популярен, а това изобщо не се харесвало на колегите му от театъра и особено на новия директор Стойчо Мазгалов.

Държали се с него пренебрежително.

Тогава Адама получава покана за участие във филм за централна роля, в който трябвало да играе и шефът му. Той обаче не пуснал Колев да се снима, а го сложил дубльор в спектакъл, така че да е по-зает. Ролята се състояла точно от една реплика в сцена с пияни американски войници.

Един ден Тодор Колев пропуснал да погледне програмата. Оказало се, че той трябва да играе, защото Вълчо Камарашев бил на снимки.

На следващия ден отишъл в “Сълза и смях”, разпитвал колегите си, но никой нищо не казвал. Повечето дори

не забелязали отсъствието му.

Адама отишъл веднага при Стойчо Мазгалов и обяснил, че е объркал датите и той е изцяло виновен за случката. Оказало се, че никой от актьорите не е отбелязал писмено проблема.

На следващия ден директорът му заявил, че трябва да си подаде молбата за напускане. Тодор Колев категорично отказал добролно да се откаже от работата си и още около 10 дни продължил да посещава театъра.

Накрая му позвъняла секретарката на Венелин Коцев, тогава секретар по пропагандата в ЦК. Викали го спешно. Коцев го разпитал подробно, а Тодор Колев му разказал точно какво е станало. Тогава секретарят отсякъл: “Аз теб съм те гледал, ти не си кой да е. Разбирам, станало е грешка, наистина си виновен. И ще си понесеш наказанието. Обаче молба за напускане няма да подаваш. Стойчо Мазгалов трябва да разбере, че и от попа по-високо има в селото.”

Излизайки от ЦК обаче, Тодор Колев отишъл при директора, поискал му лист и химикалка и си написал оставката. Той веднага я парафирал с червена химикалка. Адама

искал да запази достойнството си.

Знаел, че не е приятен на този театър. Всички го гледали с презрение, а само защото партията му казвала, не си заслужавало да остане в “Сълза и смях”. След това една година стоял без работа, но се снимал в 4 филма.