Група селяни конспиратори стрелят от засада срещу автомобил, в който предполагат, че пътуват премиерът Андрей Ляпчев и министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството Славейко Василев. Двамата са извън колата, а в сражението, състояло се близо до Пловдив, загива млад министерски телохранител.

На 4 юли 1929 г. официално е направена първата копка на шосето Кричим-Девин. На тържественото събитие присъстват лично министър-председателят Андрей Ляпчев, министър Славейко Василев, депутати, началници на служби, шефове на окръжни ведомства от Пловдив и други височайши лица. Церемонията се извършва по обед, след което гостите заминават за Кричим с министерските автомобили.

Вечерта към 23,00 часа същите лица потеглят с два автомобила да изпратят премиера до гара Кричим, откъдето щял да отпътува за София. Заминаването на Ляпчев е принудително. Същата вечер той получил телеграма, че по-големият му брат починал в Ресен.

Понеже влакът има повече от час закъснение, към 23,30 часа Славейко Василев, придружен от своя секретар Писарев, от директора на полицията Преславски и от директора на народното здраве д-р Кесяков, се завърнали в Пловдив с първия автомобил.

Към 1,00 часа през нощта влакът на Ляпчев потегля за София. След заминаването му останалите официални лица заели местата си в другия автомобил.

Лъскавата лимузина

имала три реда седалки. Тя била открита, тъй като времето дори в този момент на денонощието е топло.

На задната седалка се настаняват пловдивският окръжен управител Димчев, местният депутат Христодулов и директорът на благоустройството Пачев. Пред тях седнали пловдивският групов началник Бояджиев, агентът от охранителното отделение Симеон Александров и шофьорът на автомобила на пловдивската окръжна постоянна комисия. Най-отпред били шофьорът и пловдивският окръжен полицейски инспектор Димитров. Общо в автомобила имало осем души.

Автомобилът се движел сравнително бавно, тъй като междуградският път бил лош, а фаровете светели късо. Повечето пътници в колата спят. Будни били само Александров и шофьорът. Бодигардът стоял изправен на втората седалка, а останалите дремели в полулегнало положение.

Към 1,15 часа, когато колата е на деветия километър от Пловдив, близо до пресечката, свързваща селата Мечкюр и Айрене, най-неочаквано от двете страни на шосето изскачат няколко души и започват да стрелят. Канонадата продължила няколко секунди, през което време

разбойниците дали повече от 20 изстрела.

В рамките на тези няколко секунди пътниците се разбудили и залегнали. При първите изстрели Бояджиев, който пътувал на втория ред, се сепнал, извадил револвер и започнал стрелба по нападателите. Изстрелял три куршума, но на четвъртия пистолетът засякъл. Шофьорът, който се шашнал при неочакваната поява на бандитите, бързо се окопитил, дал газ и за малко не помел нападателите. При стрелбата е убит Симеон Александров. Той е 29-годишен, от село Мусачево, неженен, личен бодигард на министър Василев. Куршумът минал през дясното му око и излязъл отзад.

Смъртта последвала незабавно.

Александров пръв попада на мушката на снайперистите, понеже се откроявал над спящите си спътници. Той загива, без да издаде звук. В суматохата никой от пътуващите в колата не разбрал. Едва след като се отдалечили на безопасно разстояние, Бояджиев забелязва, че седящият до него бодигард е заел неестествена поза. Шофьорът дал газ към пловдивската болница, но вече е късно, дежурният лекарски екип само констатира смъртта му.

Реакцията на управляващите е повече от категорична. Още същата нощ били предприети арести на подозрителни лица, най-вече на комунисти и земеделци - единофронтовци от Перущица, Кричим, Кадиево, Брестовица, Куртово конаре и други села в региона. Три дена след нападението участниците в него са разкрити. Това са Рангел Бръмбаров, Тодор Цачев, Атанас Бръмбаров, Христаки Моллов и Борис Моллов. Повечето нападатели били от село Айрене. Пътуващите в автомобила трябвало да разпознават няколко десетки съмнителни лица, докато открият истинските участници в нападението. Пръв Бояджиев разпознава Цачев. Той го видял много добре през онази нощ, защото бил застанал точно срещу фаровете. Още преди да му го покажат, Бояджиев го описва като нисък, в селски дрехи, с бяла риза.

Шофьорът също го познал. Той твърди, че Цачев изскочил пред колата с насочено оръжие, но когато шофьорът дал газ, отскочил встрани. След като установили участието на Цачев, полицаите много лесно го принудили да посочи съучастниците си, които също били сред многото задържани.

Като тартор на бандата всички посочили Рангел Бръмбаров. Според признанията на нападателите вечерта той ги събира в дома си и им отправя лаконичната оферта:

"Аре да тепаме министри!"

Баш конспираторът не разполагал с много сигурна информация срещу кого точно ще стрелят, но знаел, че са важни клечки. Бандитите заели местата си по-рано. Когато минал автомобилът на министър Василев, те го пропуснали да мине, защото им се видял празен. След нападението се прибрали по къщите си в село Айрене.

В РАЗСЛЕДВАНЕТО изникват много обстоятелства, които хвърлят светлина върху инцидента.

Безспорно нападението е политическо, няма данни да е поръчано от комунистическата върхушка. По-скоро полицаите предполагат, че инициативата е на местните единофронтовци (комунисти, земеделци, анархисти и други), които са слабо грамотни,

не са много наясно с идеологията,

на която служат, и обикновено действат първосигнално.

Соченият за организатор Рангел Бръмбаров е амнистиран политемигрант, земеделец. Той участва активно в септемврийските събития от 1923 г., след което емигрира в Югославия. Връща се през 1926 г., след като получава амнистия, но продължава да се занимава с конспиративна дейност.

Другият смятан за главен герой - Цачев, е още по-неориентиран политически. Жена му твърди пред полицията, че мъжът й е лекомислен и се подвел по акъла на Бръмбаров. Третият бандит Борис Моллов посочил храсталака, където захвърлил оръжието след нападението. Скоро е установен и арестуван и шести участник - овчарят на Рангел Бръмбаров, който изпълнявал помощно-разузнавателни функции.

Така пъзелът скоро е подреден. Постепенно параноята на управляващите отстъпва място на трезвата преценка, че случаят е повече криминален, отколкото политически. Участниците в нападението са опандизени и предадени на третата власт, а управляващите постепенно осъзнават, че рейтинг не се вдига само с размахване на плашилото на комунистическата конспирация.