То включва наслада от добрата храна, чаша хубаво червено вино и неподражаем шик.

Когато Бог създавал света, стигнал до Франция. Дарил я с изобилие от природни прелести. Погледнал творението си и казал: “Толкова е красиво, няма да е справедливо към останалите.” И създал французите.

Това е един от анекдотите, които французите сами разказват за себе си. Въпреки че мнозина ги смятат за арогантни и студени, това са хора, надарени с фино чувство за хумор и самоирония.

Франция наистина е една от най-красивите страни в Европа. И това се дължи не само на природните дадености - вековни гори, високи заснежени планини, огромна плажна ивица, част от която е прочутият Лазурен бряг, плодородни земи, на които расте всичко, но и на богатото и разнообразно историческо наследство. Благодарение на него от 1990 г. насам Франция е най-посещаваната туристическа дестинация в света.

Вероятно поради това, че са толкова познати по света, Франция и французите са обект на много стереотипи. Някои от тях ги дразнят, като например това, че са нафукани и надменни или пък чe не могат и по-скоро не искат да говорят английски.

Влиянието на Франция в света се дължи на много фактори. Тя е най-голямата страна в Европа и е втората по сила икономика след германската. Държава - основателка на ЕС, и могъщ мотор за развитието му заедно с Германия, тя в същото време (за разлика от Германия) е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и третата в света ядрена сила след Русия и САЩ.

Противно на мнението, че не обичат чужденците и са шовинисти, французите живеят в многонационална страна, в която 19% от населението са имигранти или деца на имигранти, а от тях над 8% са мюсюлмани. В годините на комунизма в Източна Европа Франция се възприемаше като ярък символ на свободата и демокрацията.

Онова, което обаче истински отличава французите, е техният начин да се наслаждават на живота, който самите те наричат “изкуството да се живее” (l'art de vivre). Това обхваща много неща - пиетета към историята и културата, грижата, с която се пази материалното наследство, елегантността, насладата от хубавата храна, умението да се празнува, въпреки житейските превратности.

Родина на блестящи умове и творци - философи, учени, артисти, писатели, художници, композитори и архитекти, Франция има 1315 национални и териториални музея, често разположени в дворци и замъци, чиито колекции съдържат над 121 млн. експоната. С това богатство зад гърба си французите неслучайно се славят като интелектуалци и умници, а онези, които не ги долюбват, ги смятат за всезнайковци. Причината е, че те държат да имат собствено мнение по много въпроси и

обичат да спорят,

независимо дали става въпрос за политика, за нова филмова премиера, за някоя модна тенденция или за футбол. Това всъщност е свързано и с друга важна черта - французите в мнозинството си са обществено ангажирани личности, те следят новините и са убедени, че нещата в страната им не могат и не бива да се случват без активното им гражданско участие.

Французите имат и друг повод за гордост -наред със здравеопазването им, което Световната здравна организация поставя сред най-добрите в света, това безспорно е и качественото образование. То е максимално демократично в своята достъпност.

За да попаднеш в елитен университет, се искат много знания, не толкова пари. Франция е четвъртата в света дестинация за висше образование, а високото качество, съчетано с ниски университетски такси, е една от причините стотици български абитуриенти да се ориентират всяка година към френските вузове.

От друга страна, високата издръжка на живота и особено наемите, които в големите градове надхвърлят 800-1000 евро месечно за миниатюрна квартира (общежитията са кът), охлаждат мераците за обучение в земята на Волтер. Високите наеми са проблем дори за самите французи, макар че средната заплата в страната е 2998 евро бруто и 2250 евро чисто.

Колкото до френската кухня, тя винаги е била еталон, а през 2010 г. дори влезе в списъка на световното нематериално наследство на ЮНЕСКО. За французите гастрономията е непреходна стойност и съюзник на дипломацията, защото им отваря много врати по света. За повечето от тях е закон

в обедната почивка да похапнат добре в някой ресторант,

за предпочитане с чаша червено вино и в разговор с приятели или колеги. Преговори се водят и важни решения се вземат около масата.

Фастфудът във Франция е обида.

Прочутите френски готвачи, чиито ресторанти се борят за звездите на “Мишлен”, задават високите стандарти в глобалния свят на храненето. Само видовете сирене, които се произвеждат във Франция, са над 1800. А огромните масиви от лозя раждат едни от най-елитните и скъпи вина в света.

Част от изкуството да се живее е и неподражаемият френски шик. Не само защото Париж е столицата на висшата мода и на лукса. Французите и французойките имат вроден усет да се обличат артистично. И въпреки любовта им към вкусното ядене, те са слаби - генът им е такъв, но освен това се хранят здравословно, на това учат и децата си от малки. За сметка на това обаче французите са големи пушачи - 32% от тях димят като комини, дори докато ходят по улиците.

Жителите на страната са шампиони и на стачките,

макар да оспорват с цифри този факт. В течение на годините работниците и служителите са си извоювали социални права, на които много европейци завиждат. И тежко и горко на онези, които им посегнат.

“Революцията е в гените на френската култура”, казват социолози.

Системата на социалната защита във Франция е толкова развита, че на моменти това става контрапродуктивно за икономиката. И обяснява защо президентът Еманюел Макрон се захвана в първия си мандат най-напред с трудовата реформа в опит да внесе глътка либерализъм в нея.

Французите произвеждат хубави коли и си ги карат. В това отношение те са големи патриоти. Суперлуксозни возила обаче могат да се видят почти само из курортите на Ривиерата.

И ако има нещо, което е способно да вгорчи френската наслада от живота, това са задръстванията. Средно годишно французите губят 23 часа в задръствания, които скачат на 65 часа в Париж. Когато пък тръгнат на ваканция, задръстванията по магистралите се точат по 600-700 км. Какво пък - поданиците на Макрон обичат да недоволстват, а това е чудесен повод!