Путин едва ли ще позволи на лидери от Европа и САЩ да присъстват на погребението

Подобно на последния римски император Ромул Август и съветския си предшественик цар Николай II, Михаил Горбачов ръководи колапса на някога велика сила.

Осмият и последен лидер на Съветския съюз почина на 91 години във вторник. Централната клинична болница в Москва съобщи, че Горбачов е починал “след тежко и продължително боледуване”. Той страдаше от тежки проблеми с бъбреците и беше на хемодиализа.

Горбачов поема Съветския съюз, обвит в сътресения през 1985 г. - и в крайна сметка

проправя пътя за края на студената война през 1991 г.

и възхода на настоящия президент Владимир Путин в началото на хилядолетието.

Михаил Сергеевич е роден през 1931 г. в отдалеченото село Приволное в Югозападна Русия по време на управлението на Йосиф Сталин. Въпреки че дядо му осъществява мечтата на Сталин за колективизация, като създава първото общинско стопанство в селото, масовият глад от 1932-33 г., убил около 5 млн. души, е ярък спомен от детството на бъдещия съветски лидер.

Двама от чичовците и леля на Горбачов умират заради недостига на храна, а и двамата му дядовци са изпратени в прословутите трудови лагери ГУЛаг.

Това обаче не спира отдадеността на семейството му към комунистическата кауза - бащата на Горбачов Сергей

получава престижната награда “Орден Ленин”

за събирането на реколта от над 800 000 кг зърно през 1948 г.

Това позволява на Горбачов, който се отличава както академично, така и политически в ранните си години, да бъде приет в Московския държавен университет през 1950 г., за да учи право, и то без да положи нито един изпит. Именно там той се запознава със съпругата си Раиса, която става страстен лектор по марксистко-ленинска философия, преди да поеме поста на първа дама. Двойката изпраща дъщеря си Ирина в обикновено училище в Ставропол, а не в тези, пазени за партийните служители.

Смъртта на Сталин през 1953 г. извежда новооткрития герой Горбачов на преден план, след като Никита Хрушчов - може би първият “реформатор” сред съветските лидери, поема поста първи секретар на Комунистическата партия.

Видимо Горбачов се издига в йерархията при Леонид Брежнев, като първо оглавява Ставрополския край за 7 г., преди да бъде повишен в желания Централен комитет през 1978 г. Когато става генерален секретар на Комунистическата партия през 1985 г., Горбачов най-накрая успява да покаже своите реформаторски “мускули”, без да се страхува от възмездие от хардлайнерите в партията.

 Свободата на словото и печата за първи път се превръщат във възможна категория в съзнанието на гражданите, докато Горбачов прилага различни антикорупционни мерки и насърчава контрола върху Кремъл.

С тези си действия съветският лидер не печели фенове сред твърдолинейните привърженици на Комунистическата партия, но така се създава знаковият план на Горбачов за “перестройка” или реконструкция, носещ със себе си допълнителни либерални реформи - за голяма радост на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-старши.

“Вината на Сталин и най-близкото му обкръжение пред партията и народа за масовите репресивни мерки и беззакония е огромна и непростима.” С тези думи през 1987 г.

Горбачов се нахвърля върху Сталин в яростна тирада

Историците ще продължат да спорят до каква степен неговата революция, довела до освобождаването на Централна и Източна Европа от почти половин век комунистическо господство и разпадането на СССР, е била умишлена. Горбачов даде да се разбере, че никога не е имал намерение да срине страната, повтаряйки почти като мантра, че “съюзът можеше да бъде запазен”.

Със сигурност обаче може да се твърди, че неговата политика вдъхновява революциите от 1989 г., когато хората в Полша, Чехословакия и Източна Германия се изправиха срещу Москва.

Доктрината Брежнев бе позволила на Кремъл да се намесва във всяка социалистическа държава, но Горбачов почти я изоставя и така много граждани се надигат без страх от репресии.

През 1988 г. в отговор на гнева на традиционното крило на Комунистическата партия Горбачов просто каза:

“Съветският народ иска пълнокръвна и безусловна демокрация”

В лагера на Горбачов това означаваше по-нататъшно отстъпване пред НАТО и възстановяване на отношенията със САЩ.

Той се среща за първи път с тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън през 1985 г. в Женева и полага основите за по-силни отношения между Вашингтон и Москва - и в крайна сметка за края на студената война в рамките на три последващи срещи на върха.

Две десетилетия след първата забележителна среща той смята Рейгън за “велик президент, с когото успява да започне труден, но важен диалог”.

Наследникът на Горбачов - Борис Елцин, е всъщност този, който в крайна сметка въведе страната в нова ера. Месеци по-късно новият лидер, за когото се смята, че също е подкрепен от Вашингтон, подписва указ за разпускане на СССР.

Яростен критик на Путин, Горбачов каза през 2016 г., че

настоящият президент управлява чрез “приятели от училище,

с хора, с които е играл футбол на една улица”.

За настоящия руски президент пък наследството на Горбачов е “най-голямата геополитическа катастрофа” на XX век.

По време на управлението му, “докато либералната част от обществото се радваше на демократизацията, гласността, отмяната на цензурата и приятелството със Запада, икономиката на страната вървеше към упадък, а политическите свободи, получени от републиките (в СССР), доведоха до междуетнически конфликти, междукланова борба за власт и кървави въоръжени сблъсъци”, пише руският в. “Известия”.

Изтичането на Договора за ракетите със среден обсег на действие през август 2019 г. - след 32 години действие, беше напомняне за рядката способност на Горбачов да търси мир със САЩ - нещо, което нито неговите предшественици, нито наследници постигнаха.

Стотици световни

лидери бяха покрусени от новината за смъртта му

Тя обаче може да се окаже и причина за още по-голямо напрежение между Русия и Запада, след като стана ясно, че бившият съветски лидер може да не получи държавно погребение.

Когато първият президент на Русия - Борис Елцин, почина през 2007 г., бившите американски лидери Джордж Буш-старши и Бил Клинтън отлетяха за Москва заедно с британския премиер сър Джон Мейджър.

Настоящата война в Украйна обаче срина напълно отношенията между Владимир Путин и западните лидери, които въведоха строги санкции. В настоящата ситуация самият Кремъл едва ли ще позволи на политически ръководители от Европа и САЩ да присъстват на каквато и да е церемония.

Говорителят на Путин Дмитрий Песков каза, че президентът е изразил “дълбоко съчувствие” за смъртта на Горбачов и по-късно е изпратил телеграма до роднините: “Михаил Горбачов беше политик и държавник, който оказа огромно влияние върху хода на световната история. (...) Бих искал да отбележа голямата хуманитарна, благотворителна и образователна дейност, която Михаил Сергеевич Горбачов извърши през последните години”.

Песков обяви, че

Москва все още решава за мащаба на погребението

на Горбачов, който беше презиран от много пропутински хардлайнери.

Очаква се погребението му да е на гробището Новодевичи в Москва, където бившият съветски лидер ще бъде положен до съпругата си Раиса. Неговата фондация “Горбачов” обяви, че дата не е фиксирана.

Бившият лидер на СССР даде на народите свобода, “но ние не знаем какво да правим с нея”

До последния си ден Михаил Горбачов живееше в двойна реалност - обичан и славен във Вашингтон, Париж и Лондон, но хулен от голям брой руснаци, които никога не му простиха турбуленцията, която отприщиха неговите реформи. Политиката му на “гласност” даде на руснаците немислими преди нива на свобода, но за мнозина управлението му ще бъде запомнено с последвалия драматичен спад в стандарта на живот.

Други, преследвани от съветска носталгия, виждат Горбачов като разрушителя на тяхната империя. В анкета от 2021 г. над 70% от руснаците казаха, че страната им се е придвижила в негативна посока по време на неговото управление, докато преди това той бе класиран като най-непопулярния руски лидер на миналия век, пише в свой анализ в. “Гардиан”.

Горбачов никога не е бил сляп за критиките и въпреки че винаги е защитавал демократичните позиции, той осъзнава, че мнозина в страната търсят различен тип лидерство. “Един цар трябва да се държи като цар. И това не знам как да го направя”, каза той веднъж.

Един от последните, които посетиха Горбачов в болница на 30 юни, беше либералният икономист Руслан Гринберг. “Той ни даде свобода - но ние не знаем какво да правим с нея”, коментира той след посещението при стария си приятел.