77-годишна жена трогна цяла България от стола на популярната тв игра “Стани богат” с каузата си - да спечели пари за надгробен паметник на своя 21-годишен внук. През март т.г. младежът изпадна в мозъчна смърт във Великотърновската болница след тежка черепно-мозъчна травма. Близките му дариха органите и успяха да дадат шанс за нов живот на трима души.

“Така разбирам аз възкръсването. Да дариш, вместо да заровиш здрави органи да гният в земята,

ако има шанс да помогнат дори на един човек да живее. Чрез него ще живее и частица от нашия Тошко”, казва баба Янка Морчева от село Леденик. Тя е вдовица, живее заедно с дъщеря си Милкана и двамата си внуци Тодор и Калоян, но съдбата им поднася най-страшното.

Инцидентът с 21-годишния Тодор Сирмов, третокурсник в специалността “Компютърни технологии” във Великотърновския университет, все още е обвит в мистерия. На 6 март вечерта младежът изпуска последния автобус от Велико Търново за Леденик в 19,30 ч. Обажда се на майка си и баба си, че ще закъснее. Ще отиде при приятели в кв. “Триъгълника”, където ще изчака друг младеж да свърши работа и да го прибере до селото, което вече е като квартал на старопрестолния град.

“Входната врата на блока се отваря дистанционно. Той се обажда на момчетата и те му отварят. Предупреждават, че асансьорът не работи и трябва да се качи до третия етаж по стълбите. Чакат го 5-6 минути и като виждат, че не идва, тръгват да го търсят - да не би вратата да не може да се отключи.

Намират го проснат по гръб и в безсъзнание

на площадката пред асансьора. Веднага се обадили на 112. Полицаите пристигат на третата минута, линейката отива на 23-ата", разказват майката и бабата. Тошко е откаран в болницата, където същата нощ му правят спешна операция заради огромен хематом, притискащ мозъка.

“Операцията бе в около 1 ч през нощта и на следващия ден трябваше да му направят втори скенер, за да установят дали изобщо има мозъчна активност. След изследването д-р Сибила Маринова ми съобщи, че е изпаднал в мозъчна смърт. Състоянието е безвъзвратно, няма никакъв шанс за него. Попита ме дали съм съгласна и аз дори не изчаках да довърши. Казах: “За донор, да!”, разказва майката Милкана. Спомня си, че е била подготвена, че детето ѝ може да не оживее. Когато неврохирургът излязъл от среднощната операция, казал: “Единствено законът ме задължаваше да направя тази операция, толкова беше безсмислено да си губя времето”, спомня си през сълзи тя.

Близките все още се съмняват, че Тошко е станал жертва на нелеп инцидент.

Изпада в кома при странни обстоятелства. “Първо ни казват, че, качвайки се, не успял да вземе последното стъпало, пада, удря си главата някак

в топката на асансьора, която била счупена, и после пада назад. Обаче впоследствие се разбира, че на дръжката няма никаква кръв”, обяснява баба Янка. Освен това пробите за алкохол и наркотици на младия мъж са абсолютно чисти въпреки подмятанията, които чували, че е бил напушен и пиян. Според двете жени разследването за инцидента продължава. Първоначално се водело от районната прокуратура във Велико Търново, но наскоро е прехвърлено в Националната следствена служба.

“Всяка нощ, като стане някъде към 1-2 ч, се събуждам и започвам да мисля. Какво ли не ми се върти в главата, как е станало, дали го е боляло. И си казвам: Боже господи, идва време, когато на това дете трябва да му се направи паметник. Майка му има да изплаща кредит, с моята пенсия за никъде не е. Казах си, че единственото е да играя в “Стани богат”. Реших да им напиша писмо, не на мейл, а на хартия, по стария начин. Изпратих го в плик по пощата. Писах, че съм сигурна, че поне едни 1000 лв. ще изкарам”, разказва баба Янка.

Обяснява, че пенсията ѝ е ниска, а с една заплата - на дъщеря ѝ, две деца да се изучат и дом да се поддържа, не е работа. Първоначално всички

у дома ѝ се подигравали, че никой няма да обърне внимание на писмото,

ще го захвърлят някъде. Обаче баба Янка получила обаждане от предаването. Тя знае много и въпреки годините, паметта ѝ е услужлива.

“Имам 10 г. в радиозавода в Търново, бях бригадир на комсомолска бригада при телевизорите. Бяхме първенци. Само който не е работил на конвейер, не знае какво е - 20 човека, един да спре, 20 спират. Бях длъжна да знам операциите на всички - ако се наложи някой да отсъства, отивам и веднага го замествам”, връща се в младостта баба Янка. После 10 г. работила в училището в селото. Била домакин, управител на стола, секретар, касиер - момиче за всичко. Трудовият ѝ стаж продължил в читалищната библиотека. Още преди това била активен читалищен деец.

“Като ме попита Мишо Билалов за “Танц със саби”, аз веднага изстрелях: Хачатурян

Обаче не ме попита откъде го знам. Просто навремето във всяка къща имаше радиоточка и винаги казваха кой изпълнява дадено произведение. А от телевизията самият танц ми е направил силно впечатление. Затова съм го запаметила”, обяснява пенсионерката.

В стаята ѝ стои, забучен на стената, чекът за 3000 лв., които успя да изкара с участието си. Все още не е получила сумата. Според условията печалбата ще ѝ бъде преведена до 6 месеца след излъчването. През март обаче смята да се обади на екипа да ѝ ги пратят. Тогава се навършва 1 г. от смъртта на внука ѝ и на гроба му трябва да се сложи паметна плоча. Вече е избрала паметника. Ще бъде с формата на сърце и ангел - техният ангел.

“Два пъти го сънувах. Първия път бе на третия ден след смъртта му. Събудих се все едно от целувка по челото, топлина. Отворих си очите и го видях до мен с качулката, както ходеше. После изчезна. Втория път го сънувах пред къщата. Аз се прибирам от работа, а той се качва в колата и ми казва: “Айде, мамо, аз вече тръгвам”, разказва майка му.

Темата за донорството е обсъждана в семейството. Не било нужно някой да ги убеждава, такава била и настройката на двете момчета. “Той самият ми е казвал: “Аз, бабо, няма да умра. Ти ще ме подариш на някого и аз ще съм жив”, спомня си баба Янка. “Грях е нещо, което може да спаси човек, ти да го хвърлиш в земята”, повтаря е тя. Твърди, че въобще не е очаквала отзвука, който думите ѝ предизвикаха, но е доволна, че е въздействала на хората.

Смята също, че трябва да има подготвени лекари, които да говорят с близките на изпаднал в мозъчна смърт. “Този човек да намери начин да те успокои в такъв момент, да те предразположи. Явно в Търново има подготвен човек - д-р Сибила Маринова, затова и от нашата болница има толкова много донори. Сигурна съм, че има много такива случаи като нашия, ама като няма кой да те поеме”, разсъждава възрастната жена.

Янка не знае кои са хората, получили органите на нейния внук. Надява се те сами да потърсят връзка с тях. “Няма да искам нищо, само да прегърна някого. По този начин внукът ми ще се е върнал. Така разбирам аз възкръсването”, казва тя.

Призовава реципиентите да си пазят органите, които са им дадени. Надява се да не пият и да живеят здравословно, защото здравето е най-ценното.

Бъбреците и черният дроб са трансплантирани на млад мъж и две жени

Съжаляват, че сърцето на Тошко е било негодно за присаждане. “Д-р Маринова ми беше казала, че има 4-ма пациенти, които чакат за сърце, и са съвместими. Със сигурност един от тримата щял да го получи, но когато го взеха в София, вече установяват, че е увредено и не е годно”, разказва майката. Тя също мечтае да прегърне някого от трансплантираните с органите на сина ѝ. “Бих им казала, че имат частица от моето дете и от мен”, допълва Милкана.