Тези дни писателят Ангел Хаджипопгеоргиев отбеляза точно, че в силно обсъждания сериал "освен имената на героите, нищо друго не съответства нито с биографиите им, нито с епохата, в която се развива фабулата". Ето защо младите българи ще бъдат силно объркани след този филм. Най-малкият син на цар Симеон Велики Баян, наричан също Вениамин, някакъв авантюрист и пияница ли е бил? Наистина ли престолонаследникът Петър бил толкова слаб духом, без амбиции и изцяло отдаден на книгите?

И едва ли ще разберат, че именно Петър заедно с дядо си, князът-кръстител Борис-Михаил, са единствените български владетели, канонизирани за светци от Православната църква. А благодарение на 40-годишното му мирно управление България е призната официално за царство (славянската дума за "империя"), като градовете й са сред най-големите и благоустроени в Европа.

Главният начин за легитимация на новите държави в средновековна Европа бил приемането на християнството. Поради това техните владетели се надпреварват да издигат прекрасни и величествени църкви и манастири.

През ІХ-Х в. българските князе и по-късно царе не остават назад и украсяват столиците си със стотици храмове на новата религия. Началото е сложено още от княза-кръстител Борис-Михаил, построил в Плиска огромната Голяма базилика, достигаща заедно с вътрешния си двор колосалните 99 м дължина. Когато се замисля преместването на центъра на държавата във Велики Преслав, първа задача е да се издигнат храмове, отговарящи на политическата идея за създаване на световна империя.

За около век Борис-Михаил, Симеон и Петър изграждат в новата столица редица огромни катедрали, надхвърлящи 30 м дължина. Всички те са трикорабни и триапсидни базилики, строени от масивни каменни блокове. Планът на базиликата ("царска сграда") е именно постройката, отговаряла най-добре на амбициите на българските владетели и давала възможност да се съберат вътре множество новопокръстени люде.

Връх в ранното храмово строителство на Велики Преслав са двете грандиозни базилики в укрепения Голям царски дворец - Дворцовата и Владетелската църкви, дълги съответно по 43 и 46 метра.

Но строителите бързо се адаптират към съвременните тенденции в архитектурата. Точно тогава в Константинопол се оформя новият тип храм, в която символът на християнството, кръстът, е включен в самия план. Това са т. нар. кръстокуполни църкви, станали по-нататък класически храмове в православното култово строителство. В завършения си вид те са елегантни и стегнати постройки, въздействащи на вярващите не чрез смазващи размери, а чрез такива обеми, позволяващи самовглъбението и уединението на християните.

Преди да се достигне до това съвършенство във Велики Преслав са извършени редица архитектурни експерименти. Първоначално църквите са още близки до базиликите, но над тях вече се появява куполът. После плановете постепенно се усложняват, като във вътрешността се появяват различни конструктивни елементи – ниши, конхи, арки.

Главни обаче са стълбовете или колоните, на които стъпва куполът. Външната светлина оскъдно струи през малките прозорчета в стените и се смесва с отблясъците от запалените свещи. Тя се отразява от покритите със злато стенописи и мозайки, както и от полираните повърхности на многобройните мраморни детайли. Пищната украса на интериора е задължителна черта на столичните кръстокуполни църкви.

Неоспорим бисер на преславската култова архитектура от ІХ-Х в. е Кръглата или Златната църква. Открита от археолозите през 30-те години на миналия век, тя представлява безспорен апогей на древното българско строителство. Първото име идва от необичайния план на ротонда (сграда с план на окръжност). Второто наименование се извежда от идентифицирането с изграден по времето на цар Симеон храм със златно покритие на купола, построен, според една приписка, на брега на Камчия за слава на християнството и Българската империя.

Вътрешността на основната кръгла част е образувана от осем еднакви ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. В окръжност срещу конхите отвътре обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали някога масивния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с широк притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с галерия. Към него се е достигало по вито стълбище, скрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него чрез широк вход с мраморен праг се влиза в просторен двор (атрий) с дълбок кръгъл кладенец, изкопан точно в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, позволяващ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.

Всеки елемент в сложната конструкция на Златната църква има свое значение в общата композиция. Тя се развива от запад на изток, като обемите постепенно нарастват във височина. Фасадите са изключително раздвижени с различни архитектурни елементи, създаващи неповторим ритъм. Отвътре стените били украсена с фрески и мозайки от цветна смалта, а подовете – покрити с пъстри мраморни мозайки и рисувани керамични плочки.

Сред тях великолепно се вписват многобройните детайли от мрамор и варовик – колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната преграда, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.

Златната църква е несъмненият шедьовър в култовото строителство от времето на възхода на Българската империя през ІХ-Х в. В средновековна Европа съществува неин близнак и това е любимият храм на император Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), изградена в края на VІІІ в.

Откритията на археолозите във Велики Преслав показват, че майсторите-строители разполагали с голяма свобода при избора на планове, архитектурни стилове и техники. Времето е унищожило по-голямата част от това безценно богатство, възхищавало някога цяла Европа.

Вярно е, че по време на управлението на цар Петър І се случват и други неща. Някои приписват на неговия брат Баян създаването на богомилството, променило историята и на Западна Европа. Повод за тези твърдения е оставеното от западния хронист Лиутпранд сведение, че той бил изучил изкуството на магията и бил могъщ вълшебник. За същото говорят византийски и руски източници. Това сведение се тълкува нееднозначно, но е ясно, че Баян не е бил някакъв повърхностен бохем, а е бил вещ в знанията, макар различни от християнските.