Ето как изглежда манастирът, в който прави дарения обичаната телевизионна звезда Ани Салич.

"България Днес" публикува снимки на светата обител, след като публикацията "Ани Салич позлати Кладнишкия манастир" предизвика огромен отзвук сред нашите читатели.

Ани Салич и игуменът на Кладнишкия манастир отец Орлин със съвместни усилия създават кухня за бедни и болни хора от селата Кладница и Рударци. По думите на свещеника той и популярната новинарка са получили продукти от хранителна банка и са започнали да ги раздават на нуждаещите се хора.

Отец Орлин довери пред вестника, че тв водещата често посещава манастира и е направила много дарения. "Целият квартал на заможните хора в Кладница - "Делта Хил", подкрепя финансово манастира и помага за неговия ремонт", каза още игуменът на Кладнишката света обител.

"В момента имаме няколко варианта къде да позиционираме кухнята. Тя ще обхване селата Кладница и Рударци с перспектива и село Драгичево", поясни отецът.

Той добави, че едното от помещенията за кухнята е общинска собственост, а другото - на местната кооперация. "Нуждаят се обаче от ремонт, за който нямаме средства. Затова на първо време ще получаваме продуктите от хранителната банка и ще ги раздаваме по възможно най-бързия начин. Силно се надявам тази инициатива да прерасне в нещо повече от кухня", каза духовникът.

Светата обител възкръсва след турско опостушение 

Историята на Кладнишкия манастир "Свети Николай" е повече от интересна. Светата обител е опустошавана от турците по време на робството, но възкръсва за нов живот години по-късно, пише в свое изследване пернишката журналистка Ефтика Георгиева.

През XIII век османските завоеватели разрушават манастира. Според легендата Кладница идва от "кланица". Местни хора се крили дълго време в манастира от турците. Поробителите заловили на реката млада снаха от село Студена и заплашили да заколят бебето й, ако не каже къде е скривалището. Тя го издала и последвала сеч за българите. До днес в скала на реката има каменен кръст за това заколение. Векове по-късно на Спас Бурнов от село Мърчаево му се явил сън, че трябва да възстанови манастира. Той отишъл в Цариград и успял да издейства от султана разрешение за възстановяването му. Обновлението започнало през 1841 г. с дарения на местните.

Дядо Спас става първият игумен, но седем години по-късно е убит от местния паша, алчен за земите. Казват, че манастирът е давал подслон на четата на Дончо войвода, възрожденци и дори на Апостола на свободата Васил Левски. По времето на комунизма, национализацията лишава манастира от имотите и светата обител постепенно запада. Спасението идва благодарение на смела българка, сестра Павла. Монахинята успява да опази културното наследство на храма, като не се колебае да пише писмо лично до държавния глава на СССР Никита Хрушчов. Павла заявява на комунистическия водач, че православното вероизповедания трябва да съществува и занапред, "неограничавано нито от законната власт, нито от личната воля." Гробът на баба Павла е зад черквата.

През 90-те години там се снима и българският филм "Граница". Манастирската обител представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата е малка, но стенописите са уникални. На тавана е единственият в българската иконография образ на Света Троица - три лица, съчетани в едно.