През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани :

"Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам".

Осем дни по-късно апостолите отново се събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Св. Тома е символ на човешката слабост, на търсенето на доказателство за чудото, без вяра, че изобщо е възможно. Но Тома остава един от най-ревностните разпространители на християнството.

На Петдесетница апостолите трябвало да изберат помежду си кой къде ще отиде да проповядва Божието Слово. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Там той сторил много чудеса и покръстил много християни. Повярвала и жената на един от царете и се покръстила. Това предизвикало гнева му и този цар подложил Тома на жестоки мъчения - хвърлил го в тъмница и в огнена пещ. Но апостолът все оставал невредим. Накрая Тома загинал, прободен от копие, а мощите му били пренесени в Месопотамия.

В народния календар Томина неделя е ден за почит към покойниците. В събота се боядисват яйца отново и се носят на гробища, заедно с козунак и хората ги раздават помежду си. Нищо не се оставя на гроба, освен да се запали свещ и да се прелее с вино и вода.

В църковния канон обаче няма понятие като „Великден на мъртвите“, както мнозина се опитват да нарекат първата неделя след Пасха, обясняват свещеници. 

Великден е свързан единствено с Възкресението Христово, а през цялата седмица след него – от Светли понеделник до Томина неделя, всичко се отдава само в почит на Иисус, казват свещениците. „Не можем да забраним на хората да спазват някакви езически обичаи, но вярващите знаят, че е грешно в деня на свети Тома да се правят помени“, и допълват: „Томина неделя е празник за църквата, а не Задушница. Това е осмият ден след Великден, в който св. Тома със своето неверие още повече утвърждава сред християните вярата, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което е пострадал, заради спасението на другите“.

Затова в православните храмове на 23 април в 7.30 сутринта отново се отслужва утреня и Златоустова св. Литургия, а в 17 часа - празнична вечерня.

До Томина неделя включително не се прави панихида или трисагий за умрелите - изобщо е забранено заупокойно „гласно” поменаване в църква на каквато и да било служба. Починалите могат да се споменават тихо от свещеника само на Проскомидията (преди Св. Литургия).

Помени могат да се правят едва от понеделника след Томина неделя.

Заради радостта от Възкресението в периода от Великден до Петдесетница се забранява от църковните канони и да се коленичи за молитва както в църква, така и у дома, а също и да се правят земни поклони.

Тъй като тези поклони и колениченето са израз на дълбоко покаяние, а изправеният стоеж напомня за това, че Господ със Своята кръстна смърт и Възкресение е издигнал от падението човешкия род.

Църквата не забранява обаче на никого в частна молитва да се моли (независимо в храма или извън него) за душите на починалите.