90 години от освещаването на първия паметник на Кирил и Методий у нас ще честват в Казанлък на 11 май. Ще го измият със специални химикали, а в двора на хуманитарната гимназия, където той се намира, ще има интердисциплинарен урок, разкри в аванс за “24 часа” директорката Румена Петрова. И до днес гимназията носи имената на двамата братя. Директорката допълва, че макар паметникът да е в двора на тяхното училище, той принадлежи на целия град Казанлък.

Самата история на паметника е прелюбопитна. На 31 май 1932 г. в брой 189 на “Казанлъшка искра” пише: В близко време в двора на Педагогическото училище, което идната 1933 г. ще празнува своята петдесетгодишнина, ще бъде поставен бронзов паметник на светите братя в естествена големина. Сега бе изложен изработеният от учителя Топалов хубав проект. При общо въодушевление върху паметника бе сложен венец, а гражданинът Тодор Клисуров произнесе реч, в която се обърна към гражданството да подкрепи почина по постройка на паметника, да се притече на помощ с пари, материали, та да може в най-скоро време да се издигне в градината не само този паметник, а и още други: на свети Климента, на отца Паисия, Петра Берона и други заслужили дейци на възраждането на племето ни.

До монументи на другите възрожденци така и не се стига, но точно след година паметникът на Кирил и Методий е отлят и осветен благодарение на усилията на цялото казанлъшко гражданство.

Педагогическото училище в Казанлък, което носи името на братята Кирил и Методий, е открито на 1 септември 1883 г. и било първо за времето си в тогавашната Източна Румелия. През годините учители в него са забележителни личности: композиторът Емануил Манолов, писателят Антон Страшимиров, критикът д-р Кръстьо Кръстев, философът Тодор Павлов, сатирикът Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Сред тях е и дългогодишният учител по български език Стефан Попвасилев, един от основателите и редактор на популярното списание “Родна реч”. Той е известен не само като литератор, критик и езиковед, но и като радетел за чист български език. Постъпва в училището като нередовен учител през учебната 1919-1920 г. и остава до края на 1932 г., когато неочаквано го местят да преподава в Трета мъжка образцова гимназия в София. 

Тъкмо негова е идеята за паметник. В спомените си Попвасилев, който умира на 96 г. в средата на осемдесетте години на миналия век, пише:

Един ден през междучасието се срещнахме с директора Страшимир Стефанов в градината на училището и заговорихме за училищни работи. Аз добавих:

- Училището ни се нарича “Св. св. Кирил и Методий”, носи името на нашите двама солунски просветители и основатели на славянската ни писменост, а нямаме досега паметник, за да засвидетелствуваме заслугите им.

- Вярно е. Не само в нашата градина, а

нийде в страната няма издигнат паметник на двамата братя

от Солун - отговори той, наведе глава и се замисли.

Разбрах, че директорът взе присърце въпроса за паметника на Кирил и Методий, патрони на училището, и в непродължително време възложи на преподавателя по рисуване (доколкото си спомням, той се казваше Топалов) и идеята бе осъществена най-после. Паметникът беше сполучливо сътворен.

По това време наистина никъде в страната няма паметник на двамата братя. Знаело се само, че още по време на Възраждането в махалите Куцаровци и Големановци край Килифаревския манастир са били поставени оброчни плочи на Кирил и Методий, а даскалите извеждали учениците за водосвет на 11 май - когато е църковният празник на двамата братя. По-късно, през 1885 г., паметна плоча за тях била поставена в църквата “Рождество Богородично” в търновското с. Керека. Тя била дело на местен учител, а поводът - 1000 години от кончината на свети Методий. А по света вече имало техни паметници - както в Чехия и Словакия, така и в Русия, където през 1862 г. в Новгород издигат монумента “Апотеоз на славянството”.

Авторът на паметника Иван Топалов споделя след години: “Директорът

го възложи на мен, защото бях единственият скулптор, учител по рисуване

Другите бяха живописци”. Все по това време той ще направи и бюста на композитора Емануил Манолов, който се издига досега в казанлъшкия парк "Тюлбето".

Иван Топалов е роден на 23 юли 1906 г. в село Търничене, днес в община Павел баня. Завършва казанлъшкото педагогическо училище, а след това и скулптура в Художествената академия в София при проф. Жеко Спиридонов. През септември 1931 г. се завръща като млад учител в казанлъшкото училище, а през пролетта на 1932 г. е натоварен да изработи паметника.

Заел се с голямо желание. Било края на март - началото на април. Работел в едно от избените помещения на училището. Било тясно, затова и главите на мъжете от паметника опирали в тавана. По-късно авторът си дава сметка, че като първи, неговият паметник е можело да бъде и по-голям, но такива били условията тогава. За 50-60 дни макетът на монумента от глина бил готов - Кирил и Методий са в цял ръст, в ръцете си държат книги. На 23 май, ден преди честването, Топалов отлял паметника от гипс.

През нощта го патинирал, за да имитира бронз

За постамент сковали дървено скеле, което облекли с платно. После напръскали платното с боя, за да наподобява гранит. В този му вид го представили за първи път пред гражданството, но с уговорката, че не е готов. След това направили снимка и пощенски картички, чрез които призовали хората за помощ с материали и пари.

Дотогава нито в града, нито на гробищата имаше някаква скулптурна фигура. Лъщяха само бронзовите лъвски глави от чешмата на площада (Царската или Лъвската чешма, както я знаят казанлъчани и до днес, осветена през 1903 г. в присъствието на цар Фердинанд - б. а.)”, пише още в спомените си Топалов. И добавя: Гражданите веднага се отзоваха. Започнаха да носят бакъри, тави, менчета, тучове /плочи за печене/. Събрахме материала, претопохме го и отляхме паметника. Казанлъчани похарчиха 7 хиляди лева. Платиха на Н. Ибушев да изчука постамента, а на Иван Топалов, т.е. на мен, казаха: “Браво, майсторе!”, завършва спомена си скулпторът.

Тук той не споменава, но леяри на паметника са майстори от леярната на оръжейните заводи "Арсенал" в града. Изработват го в леярната на местния механотехникум. Така че той наистина е дело на целия град.

От деня на освещеването на паметника е останал още един необичаен спомен. През 2000 г. 95-годишният тогава бивш летец Тодор Йорданов, който живееше в Стара Загора, разказва на свой ред: “През 30-те години бях военен летец в Казанлък. За празника на братята Кирил и Методий в Педагогическото училище бе издигнат паметник на славянските просветители - първият техен паметник в страната, и в този ден предстоеше освещаването му. По този повод на мен и на поручик Григор Филчев - летец-наблюдател, ни възложиха задачата да хвърлим от самолета в двора на училището, където беше новоосветеният паметник и се бе събрало гражданството и учениците, венец от цветя. Излетяхме от летището, направихме няколко кръга над гимназията, за да уточним посоката, от която трябва да се хвърли венецът, след което насочихме самолета към изпълнението на задачата. Прелитайки ниско над новооткрития паметник, поручик Филчев хвърли венеца и ние се прибрахме на летището. По-късно разбрахме от гражданите, че

венецът, който сме пуснали от самолета, е паднал точно върху раменете на двамата славянски просветители

Когато създава паметника, Иван Топалов е само на 26 г. Най-напред в проекта под фигурите е имало плоча, на която пишело: “В началото бе слово”. Сега има надпис с “Кирил и Методий” и буквите А, Б и В, разположени под формата на триъгълник. Най-отдолу е запазена плочка с надпис: “Паметникът се постави с поглед към училищната сграда да напомня на подраствающото поколение - възпитаници на училището, как се служи на род и отечество.”

А онази 1933 година, в която откриват паметника, не била чак толкова щастлива за казанлъшкото Педагогическо училище. Когато всички очаквали за половинвековния си юбилей то да прерасне в Педагогическа академия, то най-неочаквано било закрито от властта в лицето на Министерството на просвещението и преобразувано в реална гимназия със само две педагогически паралелки, а по-късно - и затворено за една година, а учителите - освободени от работа. Причината за това може да е била и политическа - според тогавашната статистика почти 65 процента от възпитаниците на училището, а за половин век те наброявали 5200 човека, били от бедни и средни семейства и сред тях лесно прониквали левите идеи, което не се харесвало на тогавашната власт. Избухват и ученически стачки, най-вече срещу високите държавни такси за обучение.

Това се отразява и на автора на паметника. Иван Топалов е уволнен в края на 1933 г. по политически съображения и отива учител в Тополовград, където по това време учителства приятелката му. Следващите му години са посветени на скулптурата и публицистиката. След 1945 г. се установява в Пловдив, където известно време е председател на Дружеството на южнобългарските художници и творчески секретар на Групата на пловдивските художници. Умира в града на тепетата на 5 януари 1989 г.