Разстоянието между Свищов и севлиевското с. Батошево е над 100 км, но тъкмо в девическия манастир “Въведение Богородично” на това село са изградени 12 параклиса, които пазят спомена за 12-те свищовски деца, загинали трагично във водите на р. Лим.

И тази година на 11 май, когато е църковният празник на светите братя Кирил и Методий, тук ще почетат паметта на учениците с църковен ритуал. Ще дойдат и техни близки от Свищов. Месец по-рано - в деня на смъртта на децата, те организираха панихида на свищовските гробища.

Трагедията се разигра на 4 април 2004 г. Ученици, техни преподаватели и придружители се прибират от екскурзия в Дубровник. Към 22 ч на завой шофьорът губи контрол, автобусът се спуска около 15 м по стръмен бряг и пада в коритото на р. Лим при сръбското с. Гостун. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река.

Катастрофата отнема живота на 12 свищовски деца – Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян.

Параклисите са изградени 10 години по-късно - през 2014 г. Но защо точно в Батошево?

“Тук има една мистерия”, казва Георги Манзаров, баща на най-голямото от загиналите деца - 18-годишния Юлиян, и председател на фондация “Ангели от Лим”. Той разказа историята на 12-те параклиса пред “24 часа”

“На гробищата в Свищов са погребани 9 от жертвите на р. Лим (другите три почиват в родните си села). Издигнахме статуя в памет на дечицата - ангел, който държи в ръцете си 12 пламъчета.

Когато скулпторът от Бургас завърши работата си, ни каза, че няма да му плащаме, защото спонсор вече му е платил. Обещал да не казва кой е щедрият дарител, само разбрахме, че е някой Михаил, който живеел в София. Успяхме да се срещнем с този човек чак след време с много кандърми и обещания да не го разкриваме публично, за да му благодарим.

По това време, трябва да е било през 2010 г., с жена ми обикаляхме из страната и

по манастирите, за да търсим утеха след загубата на сина ни

Така стигнахме до мъжкия манастир край с. Батошево. Той е високо в планината. Когато влязохме в черквата, оттам излезе свещеник, който неочаквано ме поздрави на малко име, каза “Георге, здравей”! Аз се изненадах, но той ми разкри, че преди време служил в свищовска църква и ме знаел от дните на трагедията. Та този свещеник ми каза, че освен мъжки в Батошево имат и женски манастир, който е долу в селото. Бяхме го подминали, но с жена ми се върнахме.

Там ни посрещна игуменката майка Анисия. Разговорихме се, разказахме ѝ за нашето нещастие. От дума на дума тя ни сподели, че добри хора от цяла България помагат на манастира, електричеството например плащал на доброволни начала Михаил от София. Наострихме уши -

оказа се, че това е нашият благодетел

Та този човек е връзката на децата от Свищов и девическия манастир “Въведение Богородично” в село Батошево. Така някак си станахме близки с игуменката.

След това тя дойде на една от панихидите за децата на 4 април, деня на смъртта им, в Свищов. Дойде с жито и рибена чорба, и предложи: “Тъкмо построихме нова стена на манастирския двор откъм пътя, на нея можем да подредим 12 параклиса на имената на 12-те апостола, колкото са и жертвите на река Лим”. Съгласихме се. А игуменката е сърцата и инициативна, енергична жена, перфекционистка - разтича се и през 2014 г. новите параклиси бяха осветени. Тя предложи и датата 11 май, на която всяка година да се почитат децата в манастирската обител - вероятно защото това е църковният празник на светите братя Кирил и Методий. Те са създатели на нашата азбука, а жертвите на река Лим бяха до една ученици - деца, които така и не завършиха образованието си. Там виждам аз връзка, майка Анисия не ми е казвала нищо.

Това е друга мистерия от онази трагедия:

защо Бог тогава прибра при себе си точно 12 деца, колкото са и апостолите

- учениците на Исус Христос? Не знаем - когато един ден отидем при него, ще го попитаме. Има и друго - мястото на катастрофата с автобуса при р. Лим наистина е зловещо. Тогава реката беше придошла, но и когато е спокойна и малка като ручей, пак е много дълбока. А наблизо, на около километър от мястото, в скалите има манастир “Свети Гавриил”. Там минава влак, има и спирка, която се нарича Връбница. Това е другото име на Цветница - неделята преди Великден, когато през 2004 г. стана трагедията с децата ни”, продължава да търси и до днес знаците на съдбата Георги Манзаров.

Икона от Йерусалим, от която тече миро, пази светата обител

Игуменката майка Анисия сега е сама в манастира. Казва, че работи до 1 ч след полунощ и сутрин става в 5. Четири часа ѝ стигали за сън, останалото ѝ време е посветено на вярата. Вече е на възраст и трудно се движи.

За първи път дошла като поклонничка през 1994 г. и усетила, че мястото ѝ е тук. По това време работела като фризьорка в Горна Оряховица със светско име Анка Стоянова. Приема монашеството през ноември 1998 г. и оттогава неизменно е тук. Първо се заема с ремонти из позанемарения по онова време манастир, успява да убеди и привлече на своя страна местната общественост.

Миналата година светата обител отбеляза 130 г. от повторното си основаване. Според преданията манастирът съществувал от 1657 г., след това бил опожарен и заличен. Но през 1872 г. местни хора - дядо Миньо Попкоев и баба Кера, го възстановяват. Чорбаджиите правят това в името на третото си дете Мария.

Децата им били общо 7, но когато било на 7 г., момиченцето се разболява тежко от едра шарка. Родителите дали дума, че ако Бог не им отнеме свидното чедо и детето им оздравее, те ще го посветят то да му служи цял живот. И чудото станало - Мария оздравяла, а родителите купили мястото и построили манастир за дъщеря си. Тя била на 21 години, когато през 1872 г. я постригали за монахиня в него с името Магдалина. Оттогава този манастир е действащ.

По време на Априлското въстание от манастира оказали помощ на въстаниците. В отговор турците го плячкосали, а дървената му църква била изгорена. За да го възстановят след Освобождението, местните се обърнали за помощ чак до руския император Николай Втори. Той изпратил 300 златни франка и икона на Христос Спасителя, която може да се види и днес в църквата.

Самата църква е каменна, осветена е през 1909 г. от Търновския митрополит Антим. В нея са поставени пренесените от севлиевската черква “Света Троица” икони на известните възрожденски иконописци Станислав Доспевски и Цаню Захариев. Едно от чудесата в нея е икона от Йерусалим, от която тече миро.

Игуменката лично посреща гостите на манастира и с охота им разказва за всичко тук. Майка Анисия се е постарала да размножи различни молитви, които гостите получават безплатно. Безплатна е и нейната готварска книга, наречена “Манастирски вкуснотии от магерницата на монахиня Анисия”, която поклонниците също получават. Има рецепти както за вегетариански гозби, така и за ястия с месо. Игуменката казва, че ги е изпитала лично, преди да ги предложи на другите. Но винаги предупреждава: първо молитва, после ядене, защото ядене без молитва е кал.