Книга, която актьорът Филип Трифонов не е успял да допише, вече е отпечатана. Правят го синът му Мартин и неговият приятел режисьорът Николай Гундеров.

Архивът на баща ми беше цял гардероб, на няколко курса трябваше да го пренасям с колата, разказа Мартин пред Би Ти Ви. Е, все пак не е много голяма кола, усмихва се той. И добавя: Всичко бе писано на ръка, не успяхме да запазим само писаното по пясъка на плажа.

Това е книга за един елемент, който не е познат в Менделеевата таблица на българските артисти, за видимия и невидимия Филип Трифонов, за човека, който присъстваше и когато отсъстваше, не зарови главата си в пазарска чанта, в папка на "Държавна сигурност" или пък в партийно деколте, казва приятелят му Гундеров.

Звездата от "Момчето си отива" и "Оркестър без име" не е искал да е в центъра на общата композиция, споделят още двамата. Читателите ще видят и невидимия Филип, казва режисьорът. А и ще разберат какъв скиор, боксьор, шофьор е бил. 

Актьорът дори е бил градски шампион по бокс.

В книгата няма да откриете неговата роля като баща, но тя индиректно прозира, дори в отношението към работата и към създаването на филми. За него беше много важно режисьорът да е съавтор с актьорите, всички да работят едновременно по създаването на един филм. И съм благодарен, че отглеждайки ме мене, ми е позволил да бъда съавтор в неговия живот. Това може да потвърди и сестра ми, разказва още Мартин Трифонов.

"В един момент ме накара да подпиша договор, че ще уча математика, защото се беше притеснил, че ще стана художник. Подписах договора. Не се наложи да кандидатствам архитектура, станах художник", продължи той

Тази свобода имаше и сестра ми. За нея се беше стреснал пък, че иска да става актриса и я завел на представление, което знаел, че няма да й хареса заради режисьора. Крещели голи жени по сцената, детето се уплашило и спряло да иска. Това е моментът, в който може би е прекъснал възможността на съвременните зрители да се насладят на прекрасната актриса Александра Трифонова, шегува се Мартин.

Затова пък сега е прелестен византолог, вметна режисьорът 

Възпитанието в това семейство освен че беше на много високо ниво, се отнасяше и за домашните любимци. Лично съм бил свидетел как кучето им Франко можеше да си отвори тенджерата, да си вземе необходимата храна и да я затвори. " И да сервира", добави синът, чието чувство за хумор и поведение пред камера невероятно наподобяват това на великия му баща.