Преди 65 години една от най-големите ни тенисистки е изпратена в лагер лично от тогавашния посланик на СССР в България Михаил Бодров. Причината - не одобрила играта му на тенис.

Вера Петрунова (1910–2002) е ненадмината наша спортистка. Ненадмината, защото някои от рекордите не са догонени и до наши дни, а спортистка, защото човек се затруднява да прецени в кой от различните спортове, които е практикувала, успехите са най-големи.

Тя е истински мултиспортист, така наричат хората

с върхови постижения в няколко вида спорт,

и има направо универсален талант. Поставя рекорди в най-различни дисциплини – тенис, лека атлетика - бягане на 50 и 100 м, хвърляне на копие, хвърляне на диск, висок и дълъг скок, баскетбол, хандбал, плуване, ски... изобщо тя е нещо като български Джони Вайсмюлер, но в дамски екип.

Родена през 1910 г. в семейство на изявени военни, Вера е израснала в центъра на София. Тя е дъщеря на майора от артилерията Асен Николов Петрунов – един от тримата братя на началника на Шести пехотен полк полковник Петър Петрунов. Командирован в Германия да закупи оръжие за българската войска, майорът среща там бъдещата си съпруга – красивата Елизабете (танте Елзе, както впоследствие я наричали роднините), която отвежда в София. Тя му ражда три деца – Кирил, Борис и Вера.

Рано се запалила по спорта. А и не е могло да бъде другояче – по-големият брат Кирил, известен лекоатлет, е

първият наш знаменосец на българска спортна делегация на олимпийските игри в Париж през 1924 г.

Първоначално кариерата на изявената спортистка стартира в баскетбола. На първенството на София в дамската група “А” през 1924 г. вече обновеният състав на “Левски” е отново първенец – от 6 мача без загуба спечелва 6 точки. В отбора, запазил се до 1930 г., са Вера Петрунова – добра лекоатлетка, плувкиня и тенисистка, Вяра Николова, Елисавета Групчева-Доспевска – капитан на отбора, д-р Мария Димитрова-Соколова, Николина Николова, Мария Димитрова, Соня Батанджиева, Сузана Стоичкова, Теофана Димитрова-Георгиева и Невена Димитрова. Същевременно Вера играе и хандбал, също в отбора на “Левски”.

Многозначителни са резултатите на Петрунова и в леката атлетика. Дълги години, чак до края на Втората световна война, са нейни националните рекорди при жените в дисциплини като дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие. С години оцелява и нейният национален рекорд от 4,66 м на скок дължина при жените.

Вера Петрунова е и шампион по плуване

– дълго време рекордът на 100 м бруст при жените е неин.

Същевременно е и отлична скиорка – национален шампион по ски за 1936 г.

За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян. В последния момент обаче най-вероятно поради финансови причини тя и другата българска участничка не са изпратени в Германия. Най-удивителни са обаче успехите в тениса. Цяла една епоха, в периода 1934-1950 г., тя е пълновластен господар на корта. Печели общо 11 национални титли поединично..., което я прави

абсолютна шампионка при жените за всички времена!

Даже легендарната Мануела Малеева не може да се похвали с толкова голям брой титли от родни шампионати в този спорт.

Заслужено обявена за спортист на България още през далечната 1933 г., Вера Петрунова се радва на изключително спортно дълголетие. Дори през 1950 г., когато е вече 40-годишна, тя отново безапелационно оглавява националното първенство по тенис при жените –

също ненадминат рекорд При това става дума само за индивидуалните призове, а с тези на двойки и смесени двойки титлите стават 18.

След триумфа от 1950 през 1951 г. като съосновател тя се включва в отбора на “Академик” и заедно с останалите състезатели от новосъздадения младежки клуб през 1951 г. стават вицешампиони в отборното класиране.

С построяването на модерната тенис база “Академик” (10 корта, от които един централен с 2000 седящи места) в Парка на свободата (сега Борисовата градина) Вера Петрунова като най-известна тенисистка я очаква и бляскава кариера на треньор.

В наши дни обаче учудващо малко хора си спомнят за талантливата ни спортна звезда. Освен неизбежните споменавания за множеството постижения в различни издания, посветени на развитието на спорта у нас, за нея не се знае почти нищо. Причините са две - от една страна, нейната голяма скромност, но от друга, е

един фатален случай в нейната биография

тъкмо когато е трябвало да жъне лаврите от многобройните си триумфи.

Вера Петрунова преживява разтърсваща житейска драма, която започва с една нейна честна и безкомпромисна професионална преценка и завършва с...

въдворяване в концентрационния лагер “Белене” за повече от година!

В същото време за страната ни това са много мрачни години. На 5 август 1948 г. за съветски посланик у нас е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988). Неофициален генерал-губернатор на България, под негово ръководство съветизацията у нас тече с пълна сила. С неизменна усмивка той е винаги до министър-председателя Вълко Червенков и на практика диктува всичко у нас. По нова време разправата с опозицията и инакомислещите вече е завършила с такъв тотален успех, че членовете на БКП се хващат за гушите помежду си. Малко след идването си у нас Бодров заедно с министъра на Държавна сигурност на СССР взема лично участие в разпитите на Трайчо Костов.

Високомерният дипломат не само грубо се намесвал в българските държавни дела, а и лично нареждал да изпращат хора в концлагерите. Иначе той си живеел като бохем, минавал дори за веселяк и ходел от банкет на банкет. Развличал се и със спорт. По височайша заповед точно с него имала нещастието да играе тенис и Вера Петрунова.  

В началото на 50-те години на нея като неотменно първа ракета на българския женски тенис в продължение на няколко десетилетия се налага да играе именно с тогавашния съветски посланик в София. Той е ужасно слаб тенисист, но не приема и най-малката доброжелателна бележка от партньорката си, същевременно настоява упорито срещите на корта да продължат. След няколко подобни мъчения Вера Петрунова си позволява открито да критикува тенис уменията на височайшия московски “другар” и с присъщата си честност му заявява, че не желае повече да си губи времето с него! С това предизвиква истински политически скандал. Самолюбивият и тъп дипломат, навикнал да третира българите като верноподанически просъветски слугинаж, се разпорежда светкавично и най-ярката звезда на националния спорт се озовава в “Белене”... За това вероятно са допринесли и немалкото доноси, подадени срещу нея от завистливи и недотам кадърни колеги от спорта, предполагат роднини. Не е бил без значение и германският произход, по онова нечовешко време с дамгата на углавно престъпление. В “Белене”

тя е подложена на робски труд, системен глад

и липса на елементарни хигиенни условия, а в резултат до края на живота си страда от тежък невродермит. Оцелява единствено поради отличното си физическо здраве, изключително силен дух и борчески характер, закалени в дългогодишните спортни битки. Говори се, че както често ставало в онези години, дори скалъпили и фантастично абсурдно обвинение - чрез ударите си по топката с тенис ракетата, когато играела "с дипломати на вражески държави", предавала по морзовата азбука шифровани съобщения...

Вероятно тази трагична случка в живота е причината за Петрунова и нейните спортни постижения да се знае малко в годините след това. Все пак се оказва, че в спортните среди никой не е успял да изтрие спомена за нея.

“Подари ракетата си на музея и е в нашата експозиция - разказва Катя Иванова, главен уредник на Музея на спорта в София. - Поставила съм я на челно място в отдела ни за тениса и сега, когато споменавам големите успехи на нашите спортисти, винаги започвам от нейното име. Познавах я лично, тя беше един невероятен човек. Уникален спортист и много уважавана дама на българския спорт... Многократна шампионка. Била е комплексна състезателка с множество рекорди, и то в различни спортове. Отлична скиорка и е трябвало да ни представлява на олимпийските игри в Гармиш-Партенкирхен. Била е съпруга на първия ректор на спортната академия.

Освен това е имала рекорд на 100 м бруст и през 1934 г. е шампион в тази дисциплина. Била е спортист на годината за 1933 г. В книги попаднах на информация за леката атлетика – ето го следния пасаж: “След 1929 г. започва в “Левски” изграждането на тима и на жените – Вера Петрунова е дадена на първо място от общо четири. Отлична скиорка е била също така. Брат Кирил Петрунов е участвал на Олимпийските игри в Париж още през 1924 г. като лекоатлет.

През 1942 г. е държала рекорда на дълъг скок

11 пъти е била национален шампион по тенис. Изключително универсален спортист – държавен шампион от 30-те до 50 година по тенис. Беше много събран, възпитан човек, много елегантна жена, но не обичаше много да говори за миналото. А за нея постиженията също бяха неща от миналото. Много скромна. Толкова сме си говорили, но никога не ми е споделяла за лагера. Изключително голям човек и е жалко, че само малцина като мен си спомнят за нея.”

Дори популярен спортен историк, който е известен с това че е много пестелив на ласкави оценки за спортистите в своя книга я нарича “съвършена”:

“Съвършена атлетка доминира тениса от 1934 до 1950 г. Разностранна спортистка, тя има постижения в няколко спорта. През 1936 г. печели първи места в няколко алпийски дисциплини. Печели през 1934-та, 1935-та, 1936-та, 1937-ма, 1941-ва, 1942-ра, 1943-та, 1945-та, 1946-та, 1948-а и 1950-та година.

През 1948-ма и 1950-та е шампионка на двойки, през 1945-та и 1948-ма и на смесени двойки. Като се прибавят и трите титли преди 1944 г. тя е носителка на 18 шампионски титли в трите дисциплини.”

“Тя беше вече "голяма", когато аз съм била пионерка – коментира пред “168 часа” и известната наша тенисистка и треньорка Юлия Берберян. - Знаете ли какво е пионерка? Тя беше типичен представител на тогавашното поколение шампиони - били са шампиони по ски, атлетика, тенис. Беше слабичка и много атлетична. Аз лично ще я запомня с това, че аз и Мария Чакърова имахме много титли от републикански първенства (през комунизма не се казваха "държавни", а републикански, като че ли е можело да бъдат и "монархически"!?) и бяхме твърдо убедени, че сме първи в това отношение (в крайна сметка и двете завършихме с по 9 индивидуални титли). По едно време, към края на 70-те, разбирам, че Вера Петрунова имала повече! И как се получило всичко това? Титлите преди девети (превратите ги пиша с малка буква) не се броели!? Всичко започваше с комунистите! Преди тях не е имало спорт, спортисти, държавни шампиони. Нищо. И изведнаж Мария Чакърова и аз не сме първи, по брой титли при жените, а Вера Петрунова!? Да плачеш ли, да се смееш ли? Тъжно...Що се отнася до факта, че не знам, че е била в лагер, той е още едно доказателство как хората, включително и моите родители, са се страхували да говорят за това.”

Каква е съдбата на Вера Петрунова след лагера и какво си спомнят роднините й за нея, четете в печатното издание на в. "168 часа"