85-годишният химик, певец в църковния хор, постепенно поел целия периметър на прочутите

Столичанинът Георги Шопов е "последният мохикан" у нас, който от над 15 години се грижи за гробовете на великите българи. 85-годишният химик по образование е бил хорист в църковния хор към Централните софийски гробища. Понякога чакали с часове между две опела, колегите му запълвали времето с разговори предимно за политика и футбол. Той обаче не бил човек, свикнал да стои без работа - като младеж например участвал в бригадата, построила пътя към витошката хижа "Офелиите". Отначало започнал да разчиства могилите на своите роднини, после разширил периметъра с гробовете на бележитите нашенци, намерили покой близо до църквата.

Шопов е особено ангажиран с поддържането на вечния дом на Константин Кисимов, защото е свързан родово с Балчик, където загива при автомобилна катастрофа актьорът легенда. Гробът бил запуснат. Особено занемарен бил и този на великия бас Борис Христов.

Уборките на могилите обаче могат да се извършват само при сухо време. Мъжът установил и друг голям проблем - натрупаните треви, бурени, листа и сухи клони нямало как да се изнесат само от един човек, но дълго време от гробищната управа не взимали никакви мерки. И понякога в краката на покойниците в съседство се образували цели камари.

"Гробовете на Димитър Талев и Адриана Будевска дори не можаха да бъдат идентифицирани. Народна артистка, а не знаеш коя е, железните букви са изтръгнати от надгробната плоча. Някой ще изпие едно шише ракия, като ги продаде", негодува възрастният софиянец, посветил се да бди над паметта на бележитите българи. И от надгробието на автора на "Железният светилник" металните букви липсвали. "Аз почистих гроба, положих един малък венец, изтръсквах го от снеговете", добавя той.

"Гробът на Невена Коканова също беше в лошо състояние. Погрижих се и за него. На парцела на артистите има едно голямо дърво, което пуска шума и тя с години не е почиствана. Веднъж близките на легендата на Народния театър Мила Павлова направиха оплакване, че в краката й се натрупала много шума. А аз нямаше къде да я сложа. И какво се получава - искаш да направиш добро, а се оплакват от теб", възмущава се Шопов. Но е категоричен, че не може само близкият човек да се справя с почистването на гроба.

85-годишният мъж не поддържа само последните домове на българите, строили следосвобожденска България и на класиците в различните изкуства, а и тези на партийните величия в 10-и парцел, наричан по соца "Правителствения". Даже има и лична история, свързана с единия от тях.

"Познавам това място много отдавна. През 1958 г. наш близък беше изровен от гроба си в 10-и парцел и на негово място погребаха Георги Дамянов, тогава председател на Президиума на Народното събрание", разказва хористът.

"Там е и гробът на Лев Главинчев. Когато го погребват, някой казва в надгробното слово, че е убил със собствените си ръце 250 души. Отивам да го търся, гробът го няма. Сега този парцел е почти празен. Людмила, Иван Славков, Андрей Луканов си стоят там. Но защо другите комунистически дейци не са в парцела, нямам представа. Аз даже се обърнах към т.нар. червени бабички, които иначе много протестираха с тенджери и тигани навремето, защо не се грижат за гробовете на своите близки и роднини, на които дължат постовете, до които са стигнали", негодува Шопов.