Тайните на мавзолея

22.04.2024 Иван Бутовски

Влага, плесен и метан рушили сакралната сграда след ежегодни разходи за милиони

Мавзолеят на Георги Димитров, съхранявал останките на комунистическото величие повече от 4 десетилетия, дори и четвърт век след взривяването му все още крие големи тайни.

Доказва го подробният разказ пред "24 часа - 168 истории" на Никола Даскалов, правил инспeкция в него непосредствено след изнасянето на тленните останки на вожда, с който

разобличава голяма

част от митологията,

създадена около култовата постройка.

Така например, според него, мавзолеят не е построен, както гласи популярната легенда, само за 6 дни, при което имало и загинали - един или трима войници. Всъщност строителството е продължило минимум 20 години, след като вождът номинално е бил поместен вътре. През всяка една от тези години за целта са изразходвани по няколко милиона тогавашни лева, а понякога, както при основния ремонт през 1973 - 1974 г. и много повече средства.

"Аз влязох там в качеството си на секретар на Столична община през 1992 г. - разказва Никола Даскалов. - Причината беше, че стопанисването във финансово отношение беше възложено на общината. По онова време, благодарение на "мъдрата" политика на министъра на финансите в две последователни правителства, общината нямаше бюджет и се чудеше не само как да осигурява заплати, а дори как да плаща телефоните и тока си.

Сметките, които идваха за електроенергия от мавзолея, бяха смразяващи и трябваше да отидем на място, за да видим какво става всъщност. Когато влязохме, се натъкнахме на картината, характерна и за другите бивши обиталища на БКП.

Всичко, което е можело

да се ограби, беше изнесено

до шушка, та дори имаше и опити да се откъртят тук-там по някои неща. Ситуацията беше същата като в сградата на "Московска" 3 - съседната до Партийния дом, която въпреки 600-те стаи в него също беше ползвана от партийната администрация. И там бяха смъкнати фасонките, розетките от таваните, дори кабелите, защото беше още време на дефицит. Същото беше и положението с прозорците и вратите."

Първата изненада по време на инспекцията била, че въпреки огромните средства, хвърляни за сакралната постройка в продължение на поне 45 години, изпълнението било страшно некачествено.

"Когато влязохме в мавзолея, веднага правеше силно впечатление, че многобройните хора, които планово водеха на посещение в него, не са могли да забележат колко лошо е било изпълнението на сградата - казва по този повод Даскалов. - Посетителите не са могли да видят дефектите по две причини - първо, защото вътре в тази част, където беше саркофагът, е тъмно, и второ, защото тогава ги подканяха да се движат:

"По-бързо! По бързо!

Никакво спиране да няма!"

Всичко това не е позволявало да се види невероятно ниското ниво на изпълнение на всички работи. Самият саркофаг например беше заобиколен с един масивен корниз от полиран черен гранит - може би около половин метър широк. Великолепно, само че там, където се допираха надлъжните и напречните части на сглобката, те не пасваха добре. Имаше много сериозни разминавания - в единия край се допират, а в другия фугата стигаше до близо сантиметър.

Стените - облицовани с травертин, хубав, скъп камък, но когато запалихме осветлението, се оказа, че не е гладко положен, а е доста изкривен - всяко едно парче, всяка една плочка като че ли бяха самостоятелно поставяни и никак не бяха равни. Но всичко това е бял кахър... Горчивата истина се виждаше малко по-надолу. Една от причините за много високия разход на електроенергия беше необходимостта от непрекъсната вентилация, и то енергична вентилация, успоредно с климатизация. Основното тук е, че вътре се генерираше

много голямо

количество влага,

а по-късно се оказа, че се образува и метан. Тези сериозни проблеми се дължат на долнокачествено, ниско изпълнение на подземните работи. При всеки дъжд нивата пропускаха надолу. Заради тях навсякъде се виждаха "канавки" в бетона, през които да изтича водата. Лошото обаче е, че тази вода съдържа и органичен материал, който не може напълно да бъде евакуиран навън и от неговото разпадане се образуваше метан. Затова трябваше да се вентилира активно, тъй като в противен случай помещението се превръщаше в "капан за мишки", от който няма излизане. Това беше на първо подземно ниво, където, както казах, се намираше лабораторията за обслужване на мумията."

Всъщност

основната част от мавзолея

се е намирала под земята

и в нея е била разположена сложната апаратура, която е обслужвала тленните останки на вожда.

"Отдолу са три нива, като най-интересното е, че подземните етажи са на по-голяма площ, отколкото е представителната част отгоре - продължава описанието Даскалов, който е бил и зам.-министър на отбраната. - Всичко това е свързано с тунел. Той е свързвал мавзолея с първото от двете противорадиационни укрития на Партийния дом. Забавното е, че тунелът не е прав. Били са започнали да го копаят от двете страни едновременно, но понеже маркшайдерите им са били верни, но некомпетентни, са се разминали под земята", разкрива Даскалов.

Какво представляват нивата? В надземното, освен стаята, в която е положена мумията, е имало стая за разполагане, разговори и т.н. на посетителите. Отделно е била предвидена още една стая за коменданта, като негов кабинет, както и санитарни възли и обслужващи помещения за "висшите посетители", които излизали горе на трибуната по официални поводи.

На първо подземно ниво се намира обслужващият блок на мумията, както и помещенията, които подпомагат манипулациите по обгрижването - гардероби за служителите, бани да се измият след това, както и още една стая за съвещания. На второ подземно ниво се намират климатичните инсталации и разни други технически помещения.

"Климатизаторите бяха съветско производство - горе-долу като гардероби, които, разбира се, нямаха

никакво ограничение

в гълтането на

електроенергия

- допълва бившият секретар на Столична община. - И там отново - обслужващи помещения, складове - оказа се, че са необходими твърде много складови помещения, тъй като самото обслужване изисквало много консуматив. И на третото ниво бяха трансформаторите, които трябваше да захранват цялата тази дандания. Те бяха грамадни - три блока, понеже се захранват от три отделни линии, които правят тройна осигуровка - ако една аварира някъде. А в едно отделно помещение се намираше дизелов генератор - български "Перкинс", който го въртеше. Там имаше и един странен уред - наричаха го "синхронен генератор", или нещо подобно. Колкото и инженери да съм питал, никой не можеше да ми обясни неговото предназначение. За него нещо мрънкаха, че трябвало да се осигури абсолютна равномерност на фреквенцията за поддържането на всички процеси. Над трансформаторите имаше покрив от гофрирана ламарина заради капещата вода отгоре и за да не стане голяма беля."

Важна част от целия

подземен комплекс

е бил и специалният тунел, който е свързвал гробницата с Партийния дом. В продължение на много години преди 1989 г., а и няколко след това той е бил държан в пълна тайна и обяснява "магическото" появяване на членовете на Политбюро на специалната трибуна по време на манифестации. Накрая оттам е решено тайно да напусне сградата и мъртвото тяло на вожда. След молба на бившия външен министър Бойко Димитров - осиновения син на вожда, по решение на правителството на Андрей Луканов през 1992 г. мумията е изнесена тихомълком за кремация.

"Георги Димитров беше изнесен още преди изборите, по време на един от палатковите лагери - казва по този повод Даскалов. - Ние много се чудехме, защото зорко пазехме да не бъде изнесен, и когато

изведнъж се разбра,

че са го махнали,

отново недоумявахме откъде, а то било през тунела. Чак при второто ми отиване там разбрах за него. Гледаме там на трето ниво една желязна врата с катинар и питаме: "Какво има тука?" и ни отговарят: "Ами то имаше нещо, ама после се оказа, че нямало сметка и така стои" - баламосват ни. Това беше при първото посещение, а при второто настояваме: "Дайте да видим какво е положението сега!" - "Няма ключ, не знаем какво е!", отговарят и вдигат рамене. Накрая един доброволец разби катинара, отворихме и се показа тунелът. Отвътре той беше добре обзаведен с открита антигронова електроинсталация и лампи през няколко метра, които си работеха коректно, когато ги запалихме. Не съм го мерил, но беше около 1,5 м широк и около 2,10 висок."