В археологията 2024-та се очертава да бъде годината на Рамзес II. След като през март в Египет откриха горната половина на негова колосална статуя, разбивайки едновековна мистерия, сега успяха да идентифицират и саркофага му.
Тези събития се случват над 3200 години след смъртта на Рамзес Велики и 15 години след откриването на самия артефакт. Публикувайки изследванията си в списание Revue d'Égyptologie , Фредерик Пейродо, професор по египтология в Сорбоната, предположи, че надписан гранитен фрагмент някога е бил част от външния ковчег на един от най-известните египетски царе.
Въпреки че мумията на владетеля е намерена още през 1881 г., тя не е била в оригиналния си саркофаг, тъй като е преместена в обикновен дървен сандък още в древността, за да я предпазят по този начин от крадците на гробници.
Открит в коптски манастир в района на Абидос в Централен Египет през 2009 г., саркофагът е използван повторно от първосвещеника Менхепер по време на XXI династия (ок. 1069 - 943 г. пр.Хр.), като върху него е изписана голяма част от оригиналния йероглифен текст.
Въпреки това Пейродо успява да забележи издайническите знаци, че първоначално той е принадлежал на могъщия фараон. „Колегите ми смятаха, че картушът (овалът, който огражда името на фараона – бел. ред.), предшестван от думата „цар", се отнася до първосвещеника Менхепер, който управлявал Южен Египет около 1000 г. пр.Хр.", казва Пейродо пред CNRS Le Journal. „Въпреки това този картуш всъщност датира от предишната гравюра и следователно е сочил първия си собственик."
Царският картуш със сигурност е намек, че нещо не е наред, но той не отговаря на въпроса кой е бил предишният собственик. „Виждаме в „Книгата на портите" - продължава Пейродо - история за посвещение, запазена за царете по времето на Рамзес, която можеше да показва само царски саркофаг. И наистина царският картуш носи името на Рамзес II, но той беше замаскиран от ерозията на камъка и от нова гравюра, добавена по време на повторната употреба."
С тези улики ученият стига до заключението, че саркофагът трябва първоначално да е принадлежал не на някой друг, а на самия Рамзес II. Откритият гранитен фрагмент обаче няма как да е единственият, тъй като, подобно на други фараони, погребението би трябвало да включва три вградени ковчега: вътрешен златен, междинен ковчег от алабастър и накрая външен саркофаг от гранит.
Вътрешният златен ковчег би бил особено ценна мишена за древните грабители на гробници, което налага преместването на фараона в дървен ковчег – и дори в друга гробница – само малко след смъртта му. Но не само крадците на гробове представляват заплаха - даже фараоните са били известни с това, че крадат последната обител на своите предшественици. Наистина, един от ковчезите на наследника на Рамзес, Мернептах (управлявал 1213 - 1203 г. пр.Хр.), бил отнесен от Долината на царете в Танис и използван повторно от по-късния фараон Псусенес I (управлявал 1047 - 1001 г. пр.Хр.).
Рамзес II властва над долината на Нил и по-обширната Египетска империя от 1279 до 1213 г. пр.Хр., в едно от най-дългите царувания в историята, и често е смятан за най-великия и могъщ от фараоните. Водил е множество военни кампании в Леванта, Нубия, Либия и Сирия. Той също така се бори успешно срещу морските народи, подписва известния договор от Кадеш с хетите и като строител на град Пер-Рамзес в делтата на Нил често е определян като фараона от книгата „Изход" в Библията.
Той също е и културен новатор и проницателен дипломат - мирният договор, подписан след битката при Кадеш, е първият в записаната история. Освен това надминава всеки друг египетски фараон, оставяйки след себе си храмовия комплекс „Абу Симбел", голямата хипостилна зала на религиозния център „Карнак", гробницата за жена си Нефертари, както и своя собствен мемориал – „Рамесеум". Традиционните столици Мемфис и Тива не са достатъчни за победителя при Кадеш и той добавя своя собствена в Делтата, „скромно" наречена Пер-Рамзес. В същото време дори фараонът еретик Ехнатон не се осмелява да кръсти град на себе си. Но явно Рамзес мисли мащабно и това се отнася и за семейството му, тъй като се хвали, че е баща на повече от 100 синове и 60 дъщери от над 150 съпруги.
На някого може да се стори, че знаем прекалено много за живота на човек, живял преди повече от три хилядолетия, но истината е, че това също е негова заслуга. Като истински майстор на саморекламата фараонът е направил всичко възможно делата му да достигнат до наши дни. Нещо повече – той сам заявява в специални надписи, останали от неговото време, че нарочно е правил грандиозни строежи, за да гарантира по този начин, че те ще останат за вечни времена.
Така никой не може да си позволи да отрича, че храмовете близнаци в „Абу Симбел" в Нубия са шедьоври, но те са също и политическа пропаганда, умело запазена в камък.
По същата причина владетелят навсякъде из обширната си империя е оставил огромни свои статуи. Точно заради това той е един от малкото египетски царе, които са били известни още преди великият Шамполион да разчете йероглифите с помощта на Розетския камък.
Така още от древността, макар и с гръцкото си име Озимандиас, той често е бил герой в произведенията на различни автори, а като „Младият Мемнон" е бил възхваляван и от ранните антиквари. Що се отнася до портретите му, изваяни от камък – най-новият от тях е намерен в древния град Хермополис (сега Ашмунейн) тази година. Варовиковият фрагмент с височина 4 метра съвпада перфектно с долната част на скулптура, открита наблизо през 1930 г.
Древната статуя изобразява Рамзес в седнало положение, украсен с корона и шапка, увенчана с кобра, според изявление на египетското Министерство на туризма и антиките. Двойната корона показва едновременната власт на Рамзес над царствата на Горен и Долен Египет, докато кобрата е символ на царската особа.
В горната част на гърба на статуята са издълбани йероглифи, изброяващи многото титли на Рамзес и прославящи краля като „един от най-могъщите фараони на Древен Египет", казва Басем Джихад, ръководител на екипа за разкопки, в изявлението си пред Ройтерс.
Предварителните сканирания потвърдиха, че издълбаният варовиков блок е продължение на долната част на статуята, която е открита в същия район през 1930 г. от немския археолог Гюнтер Рьодер, а ако се съберат двете й половини, тя ще се извисява на височина от 7 метра.
Именно Рамзес II въвежда египетското царство в златната ера на власт и богатство, за което свидетелства и фактът, че множество монументи, прославящи името му, са били създадени и след неговото управление.
Но въпреки уникалната му популярност и сравнително добре познатата му биография фараонът все още крие множество загадки.
Безспорно, когато звездата Юл Бринър улови същността на неговата личност в холивудската суперпродукция от 1956 г. „Десетте Божи заповеди", в масовото въображение Рамзес II се превърна във фараона от Изхода. Историята е доста дискусионна, но със сигурност може да се каже, че характерът на фараона се вписва в картината на владетеля, който отказва да удовлетвори настойчивите искания, предявени му от Моисей. В крайна сметка, след поредица от чудеса пророкът успява да освободи израилтяните от вековното робство в Египетската земя.
Идентичността на фараона в историята на Моисей е много обсъждана, но много учени са склонни да приемат, че „Изход" има предвид Рамзес II. И в това отношение има някои поразителни съвпадения. Египетският цар е главният злодей в историята на „Изхода". Той е жесток и отмъстителен и когато Моисей го моли да освободи израилтяните, фараонът кара робите да работят още по-усилено, лишавайки ги от слама, за да направят изсушени на слънце тухли от кал, въпреки че дневната норма остава същата (Изход 5:7-8). В тази връзка Библията разказва, че израилтяните трябвало да построят на фараона „градове за припаси: Питом и Рамзес".
От своя страна, египетските записи също потвърждават, че царете от XIX династия (около 1293 - 1185 г. пр.Хр.) са стартирали голяма военна кампания в Леванта. Като част от това усилие Сети I (ок. 1290 - 1279 г. пр. Хр.) построява нов гарнизонен град, който неговият наследник Рамзес II разширява неимоверно и по-късно го нарича Пер-Рамзес. Той построява и втори град, посветен на своя личен покровител Атум, наречен Пер Атум. Тези два града вероятно са библейските Рамзес и Питом.
Египетският произход на името „Моисей", което идва от древноегипетското „мзес", „месу", означаващо „роден от или син", както и Рамзес означава „син на Ра", също е аргумент в полза на тази интересна хипотеза.
И накрая, първото споменаване на „Израел" се появява на стелата на победата на фараона Мернептах, един от синовете на Рамзес. Този паметник е датиран около 1207 г. пр.Хр., което предполага, че историята на „Изхода" трябва да се развива във времеви период преди управлението на Мернептах, вероятно между 1280 и 1220 г. пр.Хр.
Но независимо дали е бил библейски персонаж, Рамзес си остава забележителна личност, с право към името му се добавя „Велики" и съвсем не е случайно, че 9 владетели след него са избрали същото име. Вероятно една от главните причини е, че той е бил и славен воин, който е водил поне 15 големи битки. Както е известно, голяма част от тях са срещу могъщата Хетска империя, заемаща обширна област от Мала Азия, като най-важната от тези битки е при древния град Кадеш, на територията на днешна Сирия. Но и тук се крие тайна, защото изобщо не е сигурно кой побеждава там.
Проблемът е, че мирният договор е записан в две версии, едната с египетски йероглифи, другата с хетско клинописно писмо. Такова записване на два езика е обичайно за много последващи договори. Въпреки че в по-голямата си част текстът е идентичен, египетската версия казва, че хетите са дошли да молят за мир, а хетската - точно обратното. Дали и в случая егото на фараона не е надделяло над историческата истина?
Да не говорим, че някои от изображенията на Рамзес II са толкова нелепи, че в едно от тях се твърди как се е сражавал сам (без армията си) срещу бунтовниците в Нубия, което няма как да отговаря на истината.
Но при всички тези съмнения много от действителните му забележителни постижения си остават ненадминати - програмата за изграждане на храмове, подбудена от Рамзес, е най-мащабната, постигана някога от един фараон във всичките 30 династии на Древен Египет, а копие на първия международен мирен договор с хетите и в наши дни краси стената на сградата на Общото събрание на ООН.
Освен всичко изглежда и съдбата също е била благосклонна към него, като го дарява с изключително дълъг живот – невероятните за онази далечна епоха 91 години.
И ако днес ни изглежда, че усилията му да се увековечи и да остане в историята като велик владетел са били прекалени, то трябва да си припомним, че скромността никога не е била смятана за добродетел сред фараоните.