Днес е 25 юли. Една от най-черните дати в живота ми. На този ден преди 44 години си отиде Владимир Висоцки - човекът, който в много направления ме направи това, което съм сега.

Политическата обстановка беше много сложна след нахлуването на съветската армия в Афганистан и бойкота на олимпийските игри в Москва. Именно в разгара им излезе едно малко съобщение 

Обичам да казвам, че Висоцки и Стивън Кинг имат цитати за всичко. От около 800-те му песни знам наизуст половината, а към останалите мога да си тананикам.

Владимир Семьнович е явление. Не знам как е при другите, но при мен мога точно да очертая моментите на възприятието на огромния му талант. Всъщност вероятно така е било при всичките му български фенове от моето поколение.

Първо слушахме грамофонните плочи, издадени от съветската "Мелодия" и българската "Балкантон". Те се различаваха с едва-две композиции. После Висоцки дойде в България за гастроли с театъра на "Таганка", дойдоха до Пловдив, записа се в Ламартиновата къща, баща ми викна майка ми да им пържи тиквички.

От това посещение излязоха две нови плочи - една голяма и една малка, част от книгата със стихове, която е всъщност първата стихосбирка на Височки, който винаги е страдал, че не го признават като поет.

Ето какво написах през 2016 за посещението му в България.

"През септември 1979 г. Владимир Висоцки пристига в България. Тогава той е 37-годишен, а до смъртта му остава по-малко от година.

Днес след повече от четири десетилетия това пътуване изглежда уникално. Не на нас, българите, а на руснаците и феновете на великия бард. Защото много неща тогава се случват за първи път.

Например "Таганка", театърът на Висоцки, никога преди това не е гастролирал извън пределите на Съветския съюз. Самият Владимир Семьонович - да, и неведнъж, все пак е бил женен за французойка (Марина Влади), но никое от пътуванията му не е оставило

такъв архив от спомени, снимки и дори филмови кадри

При това нови и нови изскачат и до ден днешен.
За гастролите на "Таганка" може да се пише много, но днешната тема не са те, а една от първите пълноценни грамофонни плочи на певеца и поета Владимир Висоцки. Тя е записана именно в България в студиото на "Балкантон".

Налага се плочата да бъде записвана през нощта. И това не е, защото е трябвало да го правят тайно - не, всичко си е било планирано официално. Просто при всекидневните представления и срещи с почитатели през деня времето не стига в буквалния смисъл на думата.

Все пак има слухове, подплатени и със свидетелства на очевидци, че записът в студиото все пак е трябвало да бъде съгласувано с партийните ръководители и че за това много помага зетят на Тодор Живков. Твърди се, че едва ли не самият Иван Славков с личната си кола вози Висоцки до студиото през нощта.

Там Владимир Семьонович не е сам. Той моли да му помогнат с акомпанимент на китара колегите си от театъра Виталий Шаповалов и Дмитрий Межевич. Вторият познава репертоара му прекрасно, докато Шаповалов се притеснява дали помни песните. На Висоцки не му пука. Той му казва: "Няма страшно. Един път като ги чуеш, втория ще ги изпеем на шест." Правят проба, тримата вземат тоналността и започват.
Направо е невероятно, но дискът на практика е записан още от първия опит. Започват в 11 вечерта, свършат към 3-4. Чистият звук е повече от час и половина.

Плочата у уникална с това, че Висоцки пее под

акомпанимент само на китара, без оркестър и
разни други глезотии

Освен това на записа има не само песни, но и коментари към тях. Тоест атмосферата е максимално близка до концертите му, което до онзи момент никога не е правено. Именно в това е уникалността на плочата на "Балкантон".

За съжаление, Висоцки така и не успява да пипне тази плоча със собствените си ръце. Тя излиза чак през 1981 г. и се казва "Автопортрет". На обложката е авторски шарж на певеца, който е копиран от оригинала, подарен на поета Любомир Левчев.

В плочата не влизат всички записани песни, а има и някои цензурирани моменти. Например в песента "Дорожная история" ("Случка на пътя"), където е премахнат вторият куплет вероятно защото напомня за КГБ и масовите арести:

Но был донос и был навет -

Кругом пятьсот и наших нет,-

Был кабинет с табличкой: "Время уважай",-

Там прямо без соли едят,

Там штемпель ставят наугад,

Кладут в конверт - и посылают за Можай.

Или в "Песня о воздушном бое" ("За боя във въздуха"). Там пък вероятно по антирелигиозни причини липсват строфите:

Мы крылья и стрелы попросим у бога,

Ведь нужен им ангел-ас,

А если у них истребителей много,

Пусть пишут в хранители нас.

Хранить - это дело почетное тоже,

Удачу нести на крыле

Таким, как при жизни мы были с Сережей,

И в воздухе и на земле.

Десет години по-късно все още съществуващият "Балкантон" пуска втора плоча, която се казва "Владимир Висоцки в България". В нея са песните, които не влизат в "Автопортрет".
За да стане ясно какво точно е направено в България през септември 1979 г., трябва да се отбележи следното. След 1975 г. в СССР не се записват даже миниплочи на вероятно най-обичания поет с китара. Голяма негова грамофонна плоча приживе излиза само една - "Владимир Висоцки. Балади и песни", през 1979 г.

При това в най-добрите традиции на социализма

обикновените хора не могат да си я купят

Правят я за износ и се продава само в магазините "Берьозка" - така се наричаха съветските корекоми. За хората, родени след смъртта на Владимир Семьонович, това бяха магазини, в които се пазаруваше само със западна валута. Единствено там имаше дънки, касетофони, шоколадови яйца и уиски."

След падането на Берлинската стена започна истинската мания по Висоцки. Първо пуснаха на плочи всичките му военни песни. После направиха поредица от 12. А после дойдоха емпетройките, интернет, ютюб.