„Най-важното на олимпийските игри не е да спечелиш, а да участваш". Така гласи официалното кредо най-големите световни спортни състезания, завещано ни от Пиер дьо Кубертен. Френският барон, който има главната заслуга за възстановяване на древногръцката традиция, произнася тази фраза през 1908 г., когато британците и американците ожесточено спорят кой е спечелил надпреварата на 400 метра на игрите в Лондон.

През годините обаче политиката неумолимо се набърква и оставя своята сянка върху олимпийския идеал. Въпреки че игрите официално се провеждат

в духа на дружба

между народите

и насърчаване на мира, те винаги са били платформа за дипломатически и политически послания, излъчвани на световната сцена.

И Париж 2024 също не е изключение, тъй като френската столица няма да приеме спортисти, които се състезават под флага на Русия и Беларус. Решението на Международния олимпийски комитет (МОК) идва на фона на продължаващата трета година непредизвикана инвазия на Русия в Украйна, в чието начало участваха и войски от Беларус. В края на 2023 г. МОК все пак позволи на спортисти от двете страни да пристигнат за oлимпийските игри в Париж, но под неутрален флаг. Те няма да имат право да участват в отбори, да развяват националните си знамена и не трябва да подкрепят публично войната срещу Украйна. Не могат да вземат участие и в церемонията по откриването.

В интерес на истината, в историята

подобни забрани

не са били никак малко

Като оставим печалния факт, че двете световни войни през ХХ век отменят игрите, вместо да стане обратното, както се е случвало в Древна Гърция, има още много случаи, при които този принцип е нарушаван. Първите модерни игри в Атина през 1896 г. са посетени от около 280 спортисти, всички мъже, идващи от едва 12 държави. През 1900 г. в Париж вече участват 24 държави и през следващите години броят им бързо се увеличава. През 1920 г. обаче опустошената от тежките битки Белгия решава да не покани в Антверпен участници от победените страни от Първата световна война - Германия, Австрия, Унгария, България и Турция. От своя страна новата Съветска Русия тогава сама избира да не присъства.

Все пак две години преди идването на нацистите на власт Берлин също е избран да бъде домакин на олимпийските игри през 1936 г. Но когато идва време те да се проведат, режимът на Хитлер, благодарение и на увеличилите се възможности за медийно отразяване, ги превръща в инструмент на своята пропаганда. Така, въпреки оказания натиск от МОК, на тях да участват и еврейски спортисти, те са пренебрегнати за сметка на

представители

на "висшата арийска раса"

В германския отбор има само едно изключение – фехтовачката Хелене Майер, чийто баща има нещастието да е от недолюбвания от нацистите етнос.

На първата oлимпиада след края на Втората световна война, която се провежда в Лондон през 1948 г. след 12-годишно прекъсване, победените сили

Германия и Япония

не са поканени да участват

СССР също отказва участие, което е и признак на зараждащата се нова Студена война. Но игрите са първите, на които присъстват комунистически държави като Полша, Югославия и Унгария. За съжаление, България не е между тях. В следващите десетилетия духът на олимпийското движение многократно е подлаган на изпитания, но неизменно успява да преодолее трудностите и конюнктурните проблеми, да докаже предимствата си и да остане най-вълнуващото спортно преживяване.