• Гробището за кучета и котки беше затворено през 2016 г., не можело да е до мъртви хора
• Направих нарушение, писаната Меги лежи в двора на бащината ми къща в Скутаре, признава бившият кмет Славчо Атанасов

След болест, инцидент или просто от старост домашен любимец умира. Стопаните му са потресени – добре известно е, че кучетата, котките, папагалите, хамстерите и всички други животни, гледани вкъщи, стават част от семейството.

В този тежък момент идва още един много голям проблем – къде да бъде погребано отишлото си животинче. Гробище за домашни любимци в Пловдив няма,

заравянето в някоя градинка или двор е забранено

Недопустимо е и изхвърлянето на трупа в някой контейнер или в коритото на Марица и човек просто не знае какво да прави. Крематориум за животни във втория град няма, най-близкият е в София, но таксата е минимум 500 лв., за по-едрите любимци - повече.

“Това е истинска криза - моето коте почина през лятото и дадох парите, за да го кремират и да ми върнат праха му в урна. Но не всеки може да си го позволи, защото често животните умират след дълго боледуване, хората са го лекували, а услугите на ветеринарните клиники са доста скъпи. Просто в един момент рухваш финансово и няма как да отделиш пари и за изгарянето на тялото. И тогава

хората прибягват до всякакви отчаяни и незаконни варианти”,

твърди преди “24 часа” Грета Димитрова. Тя прибра изхвърления с котилото си Мишо от кашон на улицата и му осигури 10 години царски живот.

Наболелия проблем постави на последната сесия на местния парламент и бившият кмет Славчо Атанасов, който сега е съветник. По негово време беше заделен парцел на траурния парк на “Рогошко шосе” за гробище за домашни любимци и хората поставяха там паметни плочи и цветя. През 2016 г. обаче от Регионалната здравна инспекция обявиха, че е крайно нередно да се погребват в съседство хора и животни, и наложиха забрана да се ползват траурните полета за домашни любимци.

“В моя мандат изградихме гробище за домашни любимци, защото ми е добре позната трагедията да загубиш животно, цял живот гледаме котки. По указания на РЗИ го затвориха, но така и не беше предложена някаква алтернатива. А домашният любимец ти е като дете – сърце не ти дава да го захвърлиш някъде, отделно това е забранено, защото носи риск от разпространение на зарази”, обяснява Славчо Атанасов.

Миналата година семейството му загубило котката Меги, намерена някъде из Стария град през далечната 2007 г. “Отиде си на 5 май 2023 г., помня датата, Меги наистина беше част от нашата фамилия. Аз уж съм корав човек, но не мога да забравя как котето протегна лапичка и я сложи в ръката на майка ми – знаело е, че повече няма да се видят. Животното беше много болно, бъбреците бяха отказали, беше и на години и лекарите казаха, че няма шанс и само се мъчи. Трябваше аз да взема тежкото решение да приспим Меги”, описва преживяното бившият кмет.

Той уточнява, че не прибегнал до услугите на крематориума в София, защото там се и чака доста. “Няма да го скрия, направих нарушение – Меги е погребана в двора на къщата на родителите ми в Скутаре. Но не всеки има двор – масово хората живеят в апартаменти и нямат и тази възможност”, добавя Атанасов. Затова и поставя въпроса пред сегашната градска управа.

“Знам за много случаи, в които пловдивчани погребват домашните си любимци в малките часове на нощта – на лунна светлина – в покрайнините на града. Преди години ги заравяха в района на Розариума до Гребната база, сега търсят отдалечени райони”, казва още някогашният градоначалник. Той настоява

община Пловдив да отдели терен

за гробище за домашни любимци, което да покрива изискванията на РЗИ. Според него 2,5 дка ще са достатъчни.

“Поставям въпроса за такъв парцел всяка година, откакто затвориха гробището на “Рогошко шосе”, в което има над 400 животни. Предлагахме изработването на специални ковчежета и надгробни паметници, ще го правим отново, само да се намери терен”, казва шефът на общинското предприятие “Траурна дейност” Коста Попов.

Община Пловдив се простира само в чертите на града – от табела до табела – няма прилежащи населени места и свободни терени почти не се намират. В същото време от администрацията признават, че проблем с погребването на домашни любимци е налице. Изхвърлянето в казаните е забранено, защото те са само за битови отпадъци, а труповете на кучетата и котките няма как да бъдат класифиицирани така, нерегламентирани погребения на произволни места пък наистина може да доведат до зарази. Единствената възможност на този етап е човек да предаде тялото на починалото животно

в хладилната камера към Зооветеринарния комплекс,

където прибират уличните кучета, и после то да бъде изпратено в екарисаж. Това обаче не е предпочитан от хората вариант, защото не получават праха на любимеца, който толкова много са обичали.

“Дал съм задача на дирекция “Общинска собственост” да търсят подходящ терен в кратки срокове, защото съм добре запознат с проблема. Има един парцел от около 2 дка до Зооветеринарния комплекс, ще преценим дали е подходящ. Малко извън града е – на четвъртия километър на Пазарджишко шосе, но вярвам, че хората ще го ползват, ако направим там гробище за домашни животни”, обяснява търсенето на решение зам.-кметът по екология Иван Стоянов.