Какво общо имат Уве Олсон, Бент Лофтквист, Жозе Алтафини, Реймънд Кроуфърд, Флориан Алберт, Пол ван Химст, Герд Мюлер, Клаудио Сулсер, Сьорен Лерби, Лионел Меси, Луис Андриано, Ерлинг Холанд - едни от най-големите имена във футбола, и България? Въпросът е за доста сериозна сума в "Стани богат". Някой ще каже - националният отбор, друг ще измисли нещо различно. А отговорът е Никола Котков. Той и тези велики играчи са единствените в историята, които са вкарвали по пет гола в един мач за Купата на европейските шампиони и наследника Шампионската лига. Компанията е повече от престижна - световни и европейски шампиони, носители на "Златната топка", и един-единствен българин.

Котков е и в друга класация заедно с едни от най-големите имена в родния футбол - Димитър Йорданов-Кукуша, Наско Сираков и Христо Стоичков. Това са единствените футболисти в историята на вечното дерби "Левски" - ЦСКА с 4 гола в един мач. И го прави в рамките на 37 игрални минути, най-бързо в историята.

Покрай филма за Георги Аспарухов-Гунди някои зададоха въпроса къде е Котков в него. Отговорите са няколко и елементарни. На първо място става въпрос за връзката на Гунди със съпругата и майката на сина му Лита Маркова. Там Котков няма място, освен ако не е имал афера с Лита, което никога не е ставало. На второ място е фактът, че левскарите така и не приеха Котето като свой. Той отиде при тях в края на кариерата си и само и единствено заради Гунди. Всички знаят за обтегнатите отношения между двете семейства след трагичната им смърт след катастрофата на Витиня. Никой обаче не си задава въпроса

защо не се направи и една лента за Котков

Защото заслужава, най-малкото заради двата факта, посочени по-горе. Едва ли скоро ще се появи български футболист, който да бъде равен на Меси по нещо. Па макар и по голове в един мач.

Котков е роден на 9 декември 1938 г. и израства в столичната "Драз махала", която е до локомотивното депо. Баща му Тодор е шлосер в БДЖ. И нормално още като ученик попада в школата на "Локомотив".

През 1956 г. дебютира в елита и бързо се превръща в един от лидерите на тима. Реално е първият модерен ляв в българския футбол, преди да се появи Стоичков. Невероятно точен пас, изключително мощен и плътен удар с левачката. Често бележи от преки свободни удари или направо от корнер.

Три години след дебюта си при мъжете и малко нелегално е включен в юношеския национален отбор, който печели европейската титла на първенството в България.

"Локомотив" е фактор в първенството, като през 1960 г. взема бронзовите медали след ЦСКА и "Левски". Така идва пробивът през сезон 1963/1964 г. Наставник на "железничарите" е Георги Берков. Той има постоянен състав, който променя единствено при контузия или наказание. На вратата титуляр е Иван Деянов, който преди началото на първенството пристига от "Миньор" (Димитровград). Десен бек е Васил Методиев-Шпайдела, а отляво в защита действа Апостол Чачевски. Националът Иван Димитров е в центъра на отбраната, а малко пред него като стопер играе Димитър Пенев, който още няма 18 години. Тримата основни халфове са Иван Коцев, Васил Василев–Весо и Христо Лазаров–Ричката, а в нападение действат Цветан Милев, Спиро Дебърски и Никола Котков.

В края на първенството "Локомотив" е с три точки пред "Левски" и взема титлата за първи път от 1940 г. Котков бележи 14 гола в 28 мача Толкова има и партньорът му в атаката Апостол Чачевски.

И идва 16 септември точно преди 60 години. В София гостува шведският "Малмьо", който по онова време си е средна европейска класа. Гостите са спечелили турнир във Франция, имат куп национали и самочувствието, че ще спечелят срещу дебютанта в турнира. И до 11-ата минута вече губят с 0:3 след два гола на Котето и един на Дебърски. Ян Естрьом връща един в 13-ата минута, но на полувремето резултатът вече е 5:1, като Котков е с хеттрик, а Дебърски - с две попадения. След почивката идват още два светкавични гола на Котков и българите повеждат със 7:1. Бо-Йорен Ларсон връща едно попадение, но Цветан Милев вкарва осми гол за "Локомотив". Малко след това отново Ларсон фиксира крайното 3:8. Реваншът в Швеция си е протоколен и българите падат с 0:2, но вече са сред 16-те най-добри отбора на континента. В следващия кръг обаче срещат унгарския "Раба ЕТО" (Гьор). До 80-ата минута резултатът при гостуването е 3:3, когато Ласло Повашай бележи два гола за крайното 5:3. Никола Котков вкарва 2 попадения в Унгария, а третото отново е на Дебърски. В София мачът също е невероятен. Ласло Гьорфи открива в 9-ата минута, но на почивката резултатът вече е 3:1 за "Локомотив" и му трябва само още един гол, за да продължи. Две попадения са на Дебърски, а едно на Пеци Кирилов. В първите секунди на втората част отново Повашай вкарва и задачата става трудна. В 80-ата минута Милев довежда резултата до 4:2 и 16 хиляди на "Васил Левски" полудяват. Българите тръгват в атака, но на контра Ласло Кеглович вкарва за 3:4 и всичко приключва.

КЕШ е спечелен от италианския "Интер", който бие във финала "Бенфика". Но в крайното класиране Котков

дели второто място с легендата на "Ливърпул" Роджър Хънт с по 7 попадения

С 9 първи са асовете на португалците Еузебио и Жосе Аугусто Торес. Дебърски е четвърти заедно с имена като Пако Хенто ("Реал", Мадрид), Жозе Аугусто ("Бенфика") и Йън Сейнт Джон ("Ливърпул"). Четиримата са с по 5 гола. Пред тях са Амансио от "Реал" и Джим Форест от "Глазгоу Рейнджърс" с по 6.

Заради невероятния си сезон той е футболист номер 1 на България за 1964 г.

През сезон 1967/1968 г. Котков бележи 28 гола в "А" група. Постижението му е клубен рекорд за "Локомотив" и до ден днешен, но в голмайсторската листа за сезона остава на второ място след Петър Жеков ("Берое"). На сметката си Котков записва общо 276 мача за "железничарите" в елита, в които бележи 142 гола.

Дебютира в националния отбор на 30 септември 1962 г. в контрола срещу Полша. Рудолф Витлачил го включва в състава за световното в Англия през 1966 г., като го пуска единствено при загубата от Унгария с 1:3. Изиграва последния си, 26-и мач за България през 1968 г. Завършва с 12 точни попадения.

Идва обаче едно от най-големите безумия в историята на родния футбол. С решение на ЦК на БКП спортните дружества минават от териториален на ведомствен принцип. Появяват се ЦСКА "Септемврийско знаме" и "Левски-Спартак". И на 25 януари 1969 г.

идва и чудовището ЖСК "Славия" - обединеният клуб между "Славия" и "Локомотив"

Той продължава участието си в "А" група през сезон 1968/1969 г. с актива от точки, спечелен от "белите", а първенството завършва с 15 отбора. ЖСК "Славия" играе домакинските си мачове на стадиона в "Овча купел", треньор остава Добромир Ташков, който води "белите", а от "Локомотив" са привлечени само Никола Котков, Атанас Михайлов, Тодор Колев, Ивайло Георгиев, Георги Христакиев, Атанас Геров, Георги Манолов, Борис Ангелов.

Несъгласен с обединението, през лятото на 1969 г. Котков преминава в "Левски" и заради приятелството си с Георги Аспарухов, с когото са неразделни. Легенди на "железничарите" като Иван Деянов и Спиро Дебърски са принудени да приключат кариерите си. Котето вкарва само 3 гола в 10 мача за обединения тим.

Феновете и на двата отбора са безкрайно недоволни. Пишат се писма до ЦК на БКП, така и не се получава някаква амалгама.

Котков така и не доживява да види възраждането на своя отбор. В края на първия си сезон обединеният тим е чак на пето място в класирането и той се мести при "сините". В следващото първенство обедененият тим е трети, а "Левски" е шампион. И след шесто място през сезон 1970/1971 г. всичко приключва на 16 август 1971 г. За съжаление, това е 16 дни след катастрофата на Гунди и Котето.

Само за 2 сезона в "Левски" Котков успява да изведе тима до дубъл през 1970 г., като тогава записва и 4-те си гола във вечното дерби. Датата е 7 юли. Още не е изтекла първата минута, когато Котето вкарва на Йордан Филипов. Петър Жеков изравнява, но русокосият бомбардир довежда нещата до 4:1 в 37-ата - най-бързите четири гола в дербито. В 69-ата Цветан Веселинов-Меци прави 5:1, като 2 минути преди това Витлачил пуска на мястото на Котето Павел Панов. В 73-ата отново Жеков се разписва за "червените".

Никола остава две деца сираци, а съпругата си Катя - вдовица. Катя и дъщеря му Мария дълги години работят в "Левски". Синът му Борислав почина от рак на белия дроб през 2011 година и е положен в гроба на баща си. Мария работи в Столичната община.