Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса, което носи и внучката на Симеон Сакскобургготски, най-голямата дъщеря на сина му принц Кирил. Име, което е “отнето” на прага на Бухенвалд на сестрата на царица Йоанна Българска. Точно преди 80 години Мафалда Савойска среща смъртта в концентрационния лагер, в който е изпратена като фрау Фон Вебер, след като е арестувана от нацистите на връщане от погребението на цар Борис III в България.

Нейната история е една от най-тъжните кралски приказки, а в началото нищо не го предвещава. Да се родиш дъщеря на италианския крал - какво по-хубаво от това!

Мафалда Савойска е втората дъщеря на Виктор Емануил III и съпругата му Елена от Черна гора, която се ражда след сестра си Йоланда Савойска. След нея на бял свят идват брат ѝ Умберто и сестрите Йоанна и Мария Франческа.

Мафалда е енергично и светло момиче, което обича да пише поезия. По време на Първата световна война кралица Елена служи като медицинска сестра и продава подписани снимки на себе си, за да събере пари за военните усилия, а тийнейджърката Мафалда често посещава ранени войници заедно с нея.

Принцесата се омъжва за принц Филип, ландграф на Хесен - внук на Фридрих III, германския император. Двамата сключват брак, въпреки че семействата им са от противникови страни в Първата световна война и че той е протестант, а тя - католичка. Имат четири деца: Мориц, Хенрих, Ото и Елизабет. Последната им дъщеря се ражда точно преди ужасите на Втората световна война да почукат на вратата на семейството.

През 1930 г. Филип се присъединява към нацистката партия и две години след това към SA. Твърди се, че Хитлер презирал Мафалда. А Гьобелс, министър на пропагандата, споменава принцесата в дневника си, като я нарича: “Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща”.

Италианската икономика не се справя добре и страната не е готова за войната, в която Мусолини я въвлича. Кралят Виктор Емануил III все още има достатъчно власт, за да нареди ареста на Мусолини и да започне преговори със съюзниците. На 8 септември 1943 г. монархът обявява мир и се превръща в персона нон грата за Хитлер.

Точно по това време Мафалда е в България. Цар Борис III е починал наскоро и принцесата е плътно до сестра си, за да я утеши. Докато е у нас, тя научава какво е направил баща ѝ. Децата ѝ са в безопасност във Ватикана, но Филип е арестуван и Хитлер просто чака удобния момент и Мафалда да падне в ръцете му. А принцесата мисли само как да се върне при децата си. 

Нацистите следят всяко нейно движение. Как напуска България. Как влакът ѝ спира в Будапеща. Как хваща самолета за Италия, след което се качва на влак до Рим. Когато се прибира у дома, тя научава, че останалата част от семейството ѝ вече е избягала на юг в Бриндизи. Тя успява да види децата си само веднъж, преди да бъде арестувана.

Германският полицейски комисар в Рим се обажда на Мафалда с обяснението, че има важно съобщение за нея от нейния съпруг, принц Филип, но тя само лично може да го получи в германското посолство в Рим. За съжаление, принцесата пада в този капан.

Арестувана е по обвинение, че не е информирала когото трябва за сепаративния мир на Италия веднага щом е разбрала за него. Никой не пита дали е знаела, но тъй като тя е с германско гражданство чрез брака си - това било нейно задължение.

Изпратена е в Мюнхен и Берлин, където е разпитана, а след това хвърлена в Бухенвалд като възмездие за предполагаемото предателство на баща ѝ. Наричат я фрау Фон Вебер, въпреки че няколко италиански затворници я разпознават като принцеса Мафалда.

В барака №15 тя попада в ада. Открит окоп до бараката е единствената защита при зачестилите въздушни нападения. Докато е в лагера, теглото на Мафалда спада драстично. Сервират ѝ същата храна, която ядат офицерите от СС, но здравето ѝ винаги е било крехко, а обстоятелствата само го влошават. Има проблеми с храносмилането, така че тя дава повечето от храната на други затворници. На 24 август 1944 г. съюзниците бомбардират фабриката за боеприпаси на лагера, а Мафалда и другите затворници се скриват в изкопа. Бомбите разрушават бараката и части от нея се стоварват върху изкопа. Намират принцесата сред малцината живи, смачкана под отломките. Едната страна на лицето ѝ е обгорена, а лявата ѝ ръка е напълно смачкана. Отнасят я в публичния дом на лагера на мястото, което изпълнява ролята и на лазарет.

След няколко дни на агония гангрена превзема ръката ѝ. На 26 август друг затворник, хирург, моли директора на SS болницата да я оперира. Той изчаква още два дни, защото централата не е дала разрешение. Когато заповедта най-накрая пристига на 28 август, директорът на SS болницата извършва мъчително бавна ампутация. Той не предоставя следоперативни грижи, а просто оставя Мафалда в лазарета в безсъзнание.

Същата нощ принцесата издъхва, изгубила много кръв Оставянето на неудобни политически затворници да умрат на операционната маса е било елегантното решение на нацистите за хора, които са били твърде важни, за да бъдат убивани.

Тялото на Мафалда е изхвърлено върху купчина трупове, но свещеник я разпознава и поставя в дървен ковчег №262, който е погребан в близкия Ваймар - без име и без церемония. След освобождението през 1945 г. д-р Пекорари намира мястото и гравира името на принцесата на гърба на нейния опознавателен маркер. Години след войната, през 1951 г., ковчегът е изваден. Днес Мафалда Савойска лежи със семейството на съпруга си в замъка “Кронберг” в Хесен.

Впоследствие очевидци разказват, че докато двама италиански затворници я вадели от руините до барака номер 15, тя видяла “I”-то, което те носели на ризите си, и им казала: “Умирам. Помнете ме не като принцеса, а като ваша италианска сестра”.