Как умря Александър Стамболийски: Македонска чета го реже парче по парче

19.11.2024 Росен Тахов

Жестока смърт застига Александър Стамболийски. Мъките му са сравними само с тези на Стефан Стамболов. Него го секат с ятагани, Стамболийски го режат с ножове парче по парче.

Селският водач е жертва на синдрома “Ивайло”. Той влиза под кожата, когато плебей се домогне до властта. Алената по рождение кръв посинява, но оцветителят е изкуствен.

През XIII век Бърдоквата влиза в палатите на Търновград, слага короната, обгражда се с ласкатели. Не взема за невеста обикновена девойка, а бивша царска съпруга. Същата химическа реакция става с кръвната група на Стамболийски. През октомври 1919 г. той сяда в премиерското кресло и обявява, че ще властва 40 години. Това е повече от мандатите на Франко, Кастро и Саддам.

Преобразеният земеделец почва да се мръщи на народната кухня - вика готвач от странство. Вози се в брониран автомобил. Поръчва си мраморен бюст и отива да позира чак в Рим. По примера на монарсите държи метреса. Тя се казва Пенка, но Стамболийски се гнуси от простоватото име и поетично я нарича Татяна.

За Татяна той не е чедо на Пазарджишкия край, а знатна особа. “Мой многообичан и незабравим граф - изповядва се тя, - нежно аз дишам аромата на парижкия парфюм “Помпей”, чийто аромат нежно гали душата, буди пориви - очите замират, устните горят.”

Стамболийски прави каквото може, за да изолира БЗНС. Всички са против земеделците. Дори комунистите ги наричат “аграрфашисти”. ВМРО също е разгневена. С Нишкото споразумение от 23 март 1923 г. правителството се ангажира да ликвидира организацията и да се откаже от българщината в Македония. Срамен акт на национално предателство!

Един априлски ден Александър Цанков среща Димо Казасов. Цанков е от лидерите на Народния сговор. Казасов е широк социалист и професионален превратаджия. “Бихме ли могли утре вечер да се срещнем някъде?”, пита Цанков. “Разбира се!”, отвръща Казасов. “В такъв случай утре вечер на 9 часа ще те чакам у дома”, насрочва рандевуто Цанков.

В уречения час Димо е на ул. “Витошка” 57. Домакинът му задава директен въпрос: “Смяташ ли ти, че със средствата на легалната политическа борба ще може да бъде свален Стамболийски?”

“Решително не! - отсича Казасов. - Само един държавен удар може да го съкруши. Всеки друг метод на действие ще бъде удавен в насилието, с което Стамболийски тъй нашироко си служи.”

Така ферментира превратът на 9 юни 1923 г. Силовите действия започват в 3 часа през нощта. От столицата преминават в цялата страна. По обед цар Борис III утвърждава с указ новото правителство на Цанков.

Обезоръжена е Оранжевата гвардия, земеделските министри са арестувани. Дружбаши се опитват да окажат отпор в Плевенско и Шуменско. БКП обявява неутралитет. Стамболийски е заловен в родното му село Славовица и е нарязан от четата на македонския войвода Величко Велянов. Нишкото предателство му струва живота.

През Втората световна война ген. Васил Бойдев е командир на Пета армия във Вардарска Македония. Вика за справка местните харамии. “Първи дойде скопският войвода Величко Велянов - пише в спомените си той. - Чувал бях, че е физическият убиец на Александър Стамболийски. Щом ми се представи, рече: “Ха си рекъл, г-н генерал, ха го утепах! Кажи кого ке тепаме!”