Ти отмина,

ти отмина,

ти отмина.

Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,

сякаш пролет и есен, и зима...

На фона на тази песен Павел Иванов в ролята на Георги Аспарухов помахва от шофьорското място на колата си на съпругата си Лита, тръгвайки за мача във Враца, от който легендарният нападател така и не се завръща. Катастрофира в прохода Витиня през 1971 г. и остава завинаги на 28 години. С този кадър свършва филмът “Гунди – Легенда за любовта”, а известно време много хора си задаваха въпроса на кого е женският глас, който пее “Синева”, предвид че песента е известна в изпълнението на Васил Найденов.

Всъщност оригиналът е на Мария Нейкова от 1975 г.

Текстът е на поета Павел Матев. Той е един от любимите лирици на поколения българи, а песните по негови стихове все още се пеят. По времето на соца критиците определят творбите му като твърде философски, но признават, че едновременно с това са и нежни. Слагат му етикета “тъжен поет”.

Малцина знаят, че стихотворението “Писмо до мама”, което Емил Димитров изпява и се превръща в една от знаковите му песни, е истинска история от живота на Матев. Неговата майка реже дългите си коси и ги продава на перукери за 2500 тогавашни лева, за да плати таксата на сина си в гимназията.

Мария Нейкова обаче остава в историята не със “Синева”, а с “Вървят ли двама”, която създава малко след като оцелява в авиокатастрофата, при която загива Паша Христова. Злощастното събитие е на 21 декември – съдбоносният ѝ рожден ден, на който преди това започва големият ѝ възход в музиката.

На тази дата през 1968 г. тя дебютира на сцената с първия си концерт, на който партнира на Паша Христова, Георги Минчев, Маргарита Радинска и оркестър “София” в зала “България”. Жоро Минчев я представя на тогавашния дългогодишен ръководител на групата Емил Георгиев и той я включва в програмата. Нейкова тъкмо е завършила 2-годишната школа за естрадни певци и на събитието представя песента “Странен свят”.

Тя жъне голям успех и скоро я канят за солист

в оркестъра на мястото на Маргарита Радинска, която излиза в отпуск по майчинство.

Първият запис на Мария Нейкова в радиото е песента “Закъснели срещи” на Петър Ступел, изпълнявана заедно с Георги Минчев. Това е и хитът, който печели първа награда на “Златният Орфей” през 1969 г., като тогава певицата я представя заедно с Михаил Белчев.

На 25-годишнината си заедно с оркестъра тя трябва да пътува за Алжир за празниците на българската култура, където се кани да отпразнува рождения си ден. Само час преди трагедията двете с Паша се разхождат из летището и весело си тананикат новата песен на Бисер Киров “Гълъби над София”.

Паша Христова влиза първа в самолета и сяда на третата седалка откъм прозореца.

Ако беше останала на нея, може би е щяла да оцелее

След нея се качва служителка от Софийския градски народен съвет (СГНС), настанява се на първата седалка и кани Паша да седне зад нея. А Мария Нейкова заема нейното място. С изключение на нея всички пътници от първата до шестата седалка загиват.

В 23,40 часа за Алжир излита чартърен полет Ил-18 с пилот Борис Луканов. Сред пътниците цари весело настроение. Няколко секунди след отделянето от земята машината се накланя вляво, удря крилото в пистата, прекършва се на две и пламва. Загиват 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е и Паша Христова. Разпознават тялото ѝ по златните пръстени. Оцеляват двама от екипажа и 19 пасажери. Повечето остават физически и психически осакатени за цял живот.

“Започнах да се катеря по горящите железа на разбития самолет – разказва как се спасява Мария Нейкова. - Дръпнах си краката и тогава ги разкъсах, без да усетя никаква болка. Някакъв кабел загреба косата ми, оставих цял кичур. Добрах се до някаква дупка, която гореше. Не знаех, че това е липсващата опашка на самолета. И без много да му мисля, се хвърлих. В този миг си казах: “Мъжът ми няма да остане вдовец”. Видях хората долу като миниатюрки в далечината. Помислих си: “Няма да оживея, но по-добре долу да загина.” Като тупнах на земята, съм изгубила съзнание. Опомних се чак когато един от моите колеги, Краси Кацаров, започна да ме влачи за ръцете по-далеч от огъня. Но като видя, че идвам на себе си, ме остави и хукна да спасява други. Аз обаче не можех да мръдна. Ужасен студ, тревата ледена, аз съм просната на земята и цялото ми тяло подскача в хоризонтално положение. Не мога да се спра. Идваха хора покрай мен и ме питаха коя съм. Отговарях: “Мария Нейкова”, и те отминаваха. Пътувахме заедно с колеги от танцовия състав, в който имаше сестри и братя, съпруги и майки - всеки си търсеше своя човек. Страхотия! По едно време над мен се надвеси едно момче: “Аз съм Стоянчо от танцовия състав”. Посегна да ме вдигне и в този момент видях, че всичко по него е изгоряло, а кожата от ръцете му виси на ленти. И с тези ръце това момче ме изнесе извън опасната зона. Нито пожарна имаше, нито “Бърза помощ”. Шофьорът на един син автобус, който откарва пътниците до самолетите, ни качи. Поисках си цигара. И в този момент видях до мен едно седнало момиче, което си държи спокойно крака, а от коляното надолу беше само кокал. Припаднах пак... Като се събудих, видях, че

някаква услужлива ръка ми е сложила цигара в устата и тя димеше.”

Идвайки в съзнание в “Пирогов”, Мария усеща, че Паша вече не е сред живите. Претърпява 6 операции и 54 шева от коляното надолу.

Остава с тежки белези и предпочита да забрави този ден. Оттогава не празнува рождените си дни и дълго страда за приятелката си Христова.

“Тя изключително рядко говореше за това събитие – споделя преди време синът й Цветин Нейков. - Мразеше дори да я питат за това.” Месеци наред Мария Нейкова е в тежко психическо състояние, а нещото, което отново ѝ вдъхва живот, е песента “Вървят ли двама”, която просълзява режисьора Методи Андонов.

След като “Козият рог” е заснет, Андонов я кани да напише музиката. “Изгледах филма. Два дни ме боля главата и бях на легло под въздействието му, но после за една седмица направих няколко проекта за музика – разказвала е певицата. -

Когато чу “Вървят ли двама”, Методи се разплака

По-късно Богомил Гудев написа текста, който изпях.”

Въпреки работата и подкрепата на съпруга ѝ Недялко Нейков, който е любовта на живота ѝ, тя не може да се отърси от горчивината и кошмарите, които я преследват след 21 декември 1971 г. Затова 3 г. след злощастното събитие решава да посети петричката пророчица Ванга. Тя я посреща с думите: “Ти що не умря? Знам те, Маре, ти си от джазовите! Та да ти кажа - на този свят всеки се ражда с писмо. В твоето не беше писано да умреш в катастрофата. Пред тебе има още 40 години живот...”

През 1975 г. се случва и голямото чудо в живота ѝ – ражда се синът ѝ Цветин. Тя не вярвала, че някога ще успее да забременее предвид травмите и операциите, които е претърпяла след голямата трагедия.

В годините по-късно абсолютно нищо не може да разклати силната ѝ психика, но съдбата ѝ поднася пореден удар. След като е загубила няколко близки човека, на 27 септември 2001 г. умира съпругът ѝ, падайки от балкона, докато се опитва да оправи кабел на антената. Тя дълго време не може да го прежали и постепенно се затваря в себе си.

На следващата година само за един месец си отиват и двама от създателите на “Козият рог” - първо писателят Николай Хайтов на 30 юни, после актрисата Катя Паскалева на 23 юли. Мария Нейкова ги последва на 1 август 2002 г.

В последните месеци от живота си тя признавала на близки приятелки, че чува гласа на Паша Христова и я сънувала. Като заспи,

виждала как съпругът ѝ Недялко строи къща на небето и я вика при себе си: “Идвай да я градим заедно”

Била и много огорчена, че вестниците пишели лъжи, че е продала правата на “Вървят ли двама” за пари, с които да си купи лекарства. Близките ѝ приятелки вярват, че не е могла да живее без мъжа си и е бързала да го последва, а синът ѝ смята, че е бил цялостен срив на тялото ѝ.

“Когато мъжът ми си отиде, светът се преобърна – споделя в едно от последните си интервюта певицата. - Такава болка не бях изпитвала... Но аз вярвам и продължавам да търся доброто, дори и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария.”

“Защото аз съм Мария” е преводна песен, която тя изпълняваше. А в нея се пее: “... Ще те стигна, не мисли, че съм далеч...”