Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Св. Лазар бил родом от Витания близо до Йерусалим. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. 

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той заема винаги съботата една седмица преди Великден. 

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

През IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. През VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Църквата ползва и до днес.

С възкресяването на св. Лазар на Лазарова събота Иисус Христос оповестява своята недвусмислена победа над греха и смъртта.