В коя Моравия са проповядвали светите братя и участвали ли са в покръстването на българите?
Въпреки епохалните заслуги на Кирил и Методий и техните ученици, и до днес учените спорят за основни факти от живота им. Едната причина, разбира се, е, че те са живели много отдавна - преди близо 12 века, но другата е, че има много заблуди, натрупани от изследователите на делото им в последните 100-150 години.
При това естественият стремеж на различни народи да припознаят славянските просветители като "свои" през годините често е отстъпвал и на чисто идеологически клишета, насадени изкуствено в услуга на различни политически доктрини.
Парадоксално, но тези практики, въведени от някои иначе титулувани чужди учени оспорват до голяма степен запазените източници за делото на двамата братя и учениците им. Така в крайна сметка през годините много от автентичните исторически извори се пренебрегват и вместо тях се дава предимство на изцяло умозрителни, вероятни, но невинаги убедителни хипотези за произхода, просветителската им дейност и значението на създадените от тях и учениците им писмени знаци.
В резултат и до днес нямаме категоричен отговор на главния въпрос - на какво се дължи славата на Константин-Кирил
и Методий
като български първоучители и покръстители?
Всъщност за участието им в покръстването на българите има достатъчно сведения.
В посланието си до източните патриарси от пролетта на 867 г., в което напада римските духовници за отклоненията им от православната вяра и оплаква попадналите под тяхно влияние и власт българи, патриарх Фотий например с гордост съобщава:
"И така не само този народ (българите) промени своето първоначално безчестие във вярата в Христа. Но дори и този народ, който многократно и от мнозина се превъзнася за своите деяния и който превъзхожда всички други народи по жестокост и кръвожадност - така наречените роси, които, като покориха всички съседни народи, се възгордяха и повдигнаха ръка против Римската (т. е. Византийската) държава. Сега и те сменят елинската (т.е. езическата) и поганската вяра, която изповядваха преди,
с чистата и истинната християнска религия и се отнасят към нас като наши поданици и приятели и вече не проявяват своето грабителство и дързост, както неотдавна".
Заради натрупани през годините недоразумения сравнително по-сложен е въпросът с азбуката.
Кирилицата е българска азбука, но масово се възприема като славянска, дори дълго време битува схващането, че кирилицата е руска азбука.
И така - какво знаем със сигурност?
Според Пространните жития светите братя са родени в Солун - Методий около 815-816 г., а Константин-Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.
Методий е управител на област, населена със славяни, а Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава “елински изкуства” и “всички философски науки” с най-добър успех.
Отличил се като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата “Св. София” и преподавател в Магнаурската школа, Константин
проявява блестящите си философски способности,
заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат през 850 г.
Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език е залегнало солунското българско наречие, което те явно познават отлично.
През 860 - 861 г. Кирил и Методий отиват на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности. През 863 г., по молба на княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.
Заради това във Венеция ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие
защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език
Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан IIІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква “Св. Климент”.
Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство срещу него. На църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира “Елванген” в Швабия. След две години и половина е освободен по застъпничество на папата и през есента на 873 г. отново е архиепископ на Великоморавия.
През последните години от живота си Методий успява да завърши превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език. На 6 април 885 г. великият славянски проповедник Методий издъхва и е погребан в централната църква на Велеград.
Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е “Проглас към Евангелието”, а на Методий – “Канонът на св. Димитър Солунски”.
Установен исторически факт е, че създаването на първия славянски книжовен език е предшествано от първата старобългарска азбука - глаголицата. Тя е дело на св. Константин-Кирил Философ, който създава писмена система, която да отрази солунския говор от ІIХ в., а той е източнобългарски по езиков тип и най-много се доближава до родопските говори. На глаголица и на говоримия солунски говор са записани
първите преводи на необходими за богослужението книги,
осъществени от св.св. Кирил и Методий.
Глаголица и глаголически книги заминават за Моравия. Глаголически книги освещава в Рим папа АдрианІІ. Глаголически книги донасят със себе си по българските земи и Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий.
Кирилицата е втората старобългарска азбука. Тя е създадена от преславски книжовници в България по времето на Златния век.
За разлика от глаголицата, която е оригинално творение, кирилицата е компилативна и обединява в едно 24-те букви от гръцката азбука и 12 знака за звуци, липсващи в гръцкия език, заети от глаголицата. Тези специфични нейни особености я правят пригодна да отрази характерните особености на славянската реч.
Доказателство за българския произход на славянската азбука са най-ранните писмени паметници, писани в нашите земи през IХ-ХІ в. и наричани
класически старобългарски паметници
на глаголица и кирилица. Те са повече от 80 и всички славянски езици признават тези ръкописи за своя основа. Независимо, че в другите страни предпочитат да го наричат старославянски, в науката отдавна е установено, че този език е старобългарски.
Старобългарският книжовен език, който е дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, има дълга история. Първоначално тяхната мисия е просветителска и в голяма степен мисионерска.
Не бива да се забравя, че основната им цел е била преведеното на говорим език Божие слово да направи разбираема християнската вяра за покръстващите се един след друг славянски народи.
Главната заслуга за спасяването на буквите и книгите
е на княз Борис І, на сина му цар Симеон и на цар Петър.
Именно широката държавна подкрепа, която намират у нас създава условия за небивал подем на книжовността, а по-късно с български свещенослужители и български книги Русия и Сърбия приемат християнството. Постепенно старобългарският се превръща в международен книжовен език. В чужбина той заживява свой живот, приемайки особеностите на руския и на сръбския език. Така се появяват редакциите на старобългарския книжовен език, между които е и руската.
Преди българските царе да спасят буквите, официалната историография твърди, че светите братя са на мисия във Великоморавия, която трае 22 години и завършва трагично. В резултат на това делото на св. св. Кирил и Методий е заплашено от пълно унищожение и забрава, но у нас получава неочакван исторически шанс.
Големият въпрос е в коя точно Моравия са изпратени славянските първоучители и кои земи е получил Методий за своя епархия?
Интересна теория по този въпрос има унгарският учен Петер Юхас. Хипотезата му е любопитна с това, че примирява привидните противоречия между различните житиеописания на светите братя. В своя труд "Кирил и Методий в Българска Моравия" (2000) той пише, че през IX в. в Европа е имало две държавни образувания, наречени Моравия по името на два притока на Дунав с идентични имена - Морава. Според унгарския учен мисията на просветителите е била не във Великоморавия със столица Велеград, а в Българска Моравия с административен център Сирмиум. Именно по този начин се обяснява и фактът, че първоучителите
знаели езика на местните хора,
защото той не е бил чешки или словашки, а български.
За да докаже теорията си, унгарският българист цитира бележки от Фулденските анали за 846, 855, 858, 863, 871 и 872 г., в които се казва, че поканилият славянските просветители Ростислав (Растица) е бил княз на живеещите около онази, носеща латинското име Маргус, река, която е идентична с тогавашната Българска Морава, а не Северна Морава, която тече в днешна Словакия.
“Ясно е: владетелят Ростислав е могъл да покани славянските първоучители само в Южна Моравия (нека да не забравяме, че през IX в. съществуват две Моравии!) - пише Юхас. - От добре познатия пасаж на Пространното житие на Методий знаем и друго: “по молба на Коцел папа Адриан II е ръкоположил Методий за епископ именно тук, в Сирмиум, на престола на св. Адроника, апостол от 70-те”, и не в бенефиция на Коцел, лежащ в Горна Панония или в Северна Моравия.”
Според Юхас последното се потвърждава и от Залцбургския меморандум - в него Залцбургското архиепископство се обявява против дейността на Методий в региона при вливането на Драва в Дунав, или с други думи, в Долна Панония. От други извори знаем, че Светополк след 873 г. успява да разшири държавата си, дотогава владенията му се простират в околностите на Сирмиум във Великоморавия, а след това подчинява на властта си и северната, т.е. Малка Моравия." Юхас пише, че по време на Моравската мисия на солунските братя населението на Великоморавия се е състояло от онези славянски племена, които през 818 г. се откъсват от България и се поставят под защитата на Франкската империя, а по-късно част от тях отново е присъединена към българската държава
Хубавото е, че тази трактовка обезсмисля напълно споровете дали Кирил и Методий са извършвали мисионерската си дейност и сред славянобългарите. Да не говорим, че в науката от столетие и половина е общопризнат фактът, че двамата славянски първоучители са превели най-необходимите за църковното богослужение книги от гръцки на езика на живеещите около Солун славянобългари. Но мисионерската дейност на двамата апостоли сред славянобългарите се потвърждава и от многобройни други писмени паметници.
В Краткото житие на Кирил например четем:
"... отиде на река Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А които намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православна вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнска вяра, бяха 54 000." Може да се приеме, че цитираното съобщение се потвърждава и от така наречената Солунска легенда, "Слово на Константин Философ как покръсти българите".
Проблемът е, че достоверността на информацията от тези източници досега често е била оспорвана от официалната наука като "създаваща противоречия".
