66 години от кончината на финансиста, дипломата и патриот Атанас Буров.

В Брюксел има бюст на банкера и политик Атанас Буров. На тържественото откриване през миналата пролет присъства и Иванна Стоянова, внучка на брата на Атанас - Иван Буров, една от малкото живи наследници на фамилията.

Корените на древния Буров род са някъде в началото на ХVII век, но ние ще тръгнем от 1825 г., когато се срещат двама потомци на две известни фамилии - Михайловски и Бурови.

Стана, сестрата на Стоян Стоянов Михайловски, приел духовното име Иларион Макариополски, се омъжва за лясковския чорбаджия Атанас хаджи Цани Буров. В семейството им се раждат четирима сина и две дъщери.

Най-малкият от братята - Димитър Буров, през 1871 г. се жени за горнооряховската попска дъщеря Кинка Поптодорова. Техни синове са Иван и Атанас Бурови, които през първата половина на ХХ век стават едни от

най-богатите

и известни хора

в България

Димитър Буров създава събирателното дружество “Д. А. Буров & С-ие, Горна Оряховица, Свищов, Русе”. Освен към внос, износ и търговия на едро “Буров & С-ие” си харесва и банкерството. Започва да кредитира индустриални и търговски фирми.

През 1879 г. Димитър Буров е избран в Учредителното събрание, което изработва проекта за Търновската конституция. През 1894 г. е един от основателите на Народната партия и е неин лидер в Горна Оряховица и Търново. Умира през 1904 г. и освен добро богатство оставя на синовете си име на патриот и почтен държавник.

Тези му две качества по интересен начин се разпределят в двамата му наследници. Деловите и бизнес качествата отиват в по-големия Иван, политическите стремежи остават за Атанас. Може да приемем двамата и като предтечи на царските юпита - учат в чужбина, но се връщат в родината.

Роденият през 1873 г. Иван Димитров Буров завършва Търговската академия във Виена, специализира във Франция и работи в една от големите банки на Марсилия. Говори перфектно френски и немски, ползва още английски и руски.

Идва си в България и от 1900 г. заживява в Русе. 30 години е председател на УС на Българската търговска банка. Реорганизира бащиното си събирателно дружество и създава “Банка Д. А. Буров & С-ие”, участва в първото застрахователно дружество “България”.

Иван Буров се жени за Иванка (Жана) Алексиева, дъщеря на големия български лекар д-р Алекси Христов, потомък на знатния род Палаузови от Габрово. Двамата имат 6 деца - трима сина и три дъщери. Двама от синовете им - Марин и Алекси, умират малки. Тодорка Бурова става художничка, инж. Димитър Буров - машинен инженер, Радка Бурова-Мусева завършва немска филология във Виена. Докато учи, три години не се връща в България, за да не харчи излишни пари. Тя е майката на Иванна Стоянова.

Семейната къща на Жана и Иван Бурови е сред най-представителните сгради в Русе, наричат я “двореца на Буров”. След 1944 г. сградата е национализирана и превърната в пионерски дворец.

След Първата световна война семейството на Иван Буров се мести в София. Построяват триетажна къща на ул. “Патриарх Евтимий”, където сега се намира Френската езикова гимназия. Иван Буров умира в края на 1939 г., а къщата изгаря по време на англо-американските бомбардировки на 10 януари 1944 г.

През 1954 г. обвиняват инж. Димитър Буров, че е член на “шпионско-вредителска група с цел спъване на минното дело в страната”, и го осъждат на смърт. После присъдата е променена на 20 години затвор. Без да е виновен, той лежи 10.

По-малкият брат на Иван Буров - Атанас, е роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица, където минава и детството му. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Когато е в последния клас, взима участие в ученическа стачка и като социалист е

изключен от всички

училища в страната,

пише Жоро Цветков в книгата си “Атанас Буров. Живот за България”.

Според Иван Михайлов, бъдещ зет на Атанас Буров, обаче Атанас и съученикът му Крьстьо Пастухов са изключени заради пушене на цигари. През 1895 г. баща му го праща в Париж, където Атанас завършва правни и стопански науки.

Връща се в родната Горна Оряховица и десетина години работи във фамилната фирма, но политиката определено го влече повече. Включва се активно в бащината си Народна партия и бързо израства до неин лидер и до идеолог на българската буржоазия.

На прием в двореца за рожден ден на Борис Трети Атанас Буров се запознава със 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на полк. Иван Салабашев, чиито чичо Стефан е посланик във Виена. Буров е 20 години по голям от Майда, както всички наричали г-ца Салабашева, вече е бил депутат и дори подпредседател на Народното събрание.

По това време Атанас Буров ходи на лов и играе бридж, минава за голям майстор не само в анонсирането, но и в разиграването. Обича поезията, философията, изкуството, познава френската и руската литература, Достоевски е любимият му автор.

През май 1912 г. Атанас Буров и Смарайда се сгодяват, но избухването на

Балканската война

забавя сватбата им

и те се женят в края на април 1913 г. Същата година той става министър на търговията. През 1915 г. се ражда синът им Стефан, две години по-късно, през 1917-а - и дъщерята Недялка, която наричат Беба.

На 6 октомври 1919 г. Буров е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в коалиционния кабинет начело с Александър Стамболийски.

Правителството изкарва едва 7 месеца и след като оранжевата гвардия на Стамболийски погва и доскорошните си партньори, Буров бяга с лодка през Дунав в Букурещ, оттам през Будапеща се установява в Париж. Връща се през юли 1923 г. и през ноември е избран за депутат от родния си Горнооряховски край.

Когато в началото на 1926 г. идва Демократическият сговор начело с Андрей Ляпчев, 41-годишният Атанас Буров поема външното министерство и го управлява до 1931 г. След това е министър без портфейл. От 1911 до 1934 г. е избиран непрекъснато за народен представител.

Цитираният по-горе Иван Михайлов се запознава с Атанас Буров и неговата дъщеря Недялка през 1936 г. Михайлов учи икономика в Роберт колеж в Цариград и негов приятел го води през лятната ваканция във Варна. Вилата на родителите му е съседна на вилата на Бурови. Недялка учи в Американския колеж и когато на следващата година го завършва, бащата Атанас й подарява мерцедес.

На вилата играят тенис и бридж и Буров страшно се ядосва, когато губи. Гостува им и студентът от Париж Жак Шабан- Делмас, бъдещият премиер на Франция. Българите се възхищават на красивата му фигура и плувните му умения.

Иван Михайлов и Недялка Бурова се женят в края на 1945 г. На следващата година се ражда дъщеря им Магдалена. Тъстът Буров вече е на мушката на комунистическата власт.

По това време Иван Михайлов е генерален прокурист на най-голямата тогавашна фирма в България за производство и търговия с дървен материал - “Братя Михайлови”. Тя е основана от дядо му, собственици са баща му и неговите двама братя. По-малкият от тях - Борис, е дядо на депутатката от ДСБ Екатерина Михайлова. Когато

през 1948 г.

интернират Буров и

жена му в Дряново,

Иван Михайлов всяка събота пътува с влака дотам, за да им носи храна. При едно от тези пътувания Атанас Буров води зет си в общината и иска да му извади генерално пълномощно, с което да стопанисва имотите.

Михайлов отказва с оправданието, че не иска да оскърби шурея си Стефан. “Ти няма да ме учиш какво да правя”, казва Буров и вади пълномощното.

През май 1949 г. Иван Михайлов е арестуван, обвинен в стопански саботаж и осъден на 6 години затвор. Съдят го по същия член 10, както и Трайчо Костов, само че по алинея 1-а, а не 3-а, която би означавала смърт. Лежи в почти всички тогавашни затвори - Софийския, Старозагорския, Сливенския, Бургаския.

В някои от тях се засича с тъстта си и двамата общуват с бележки. Последната получава, когато са в Пазарджишкия затвор. Малко преди да умре, Атанас Буров се опитва да му вдъхне кураж. Пише му да не се отчайва, защото щели да дойдат по-добри дни.

Докато Михайлов е в затвора, братята му издържат Недялка и детето им. Атанас Буров вече е разорен и безпаричен. Веднага след като умира в Пазарджищкия затвор през 1954 г., дъщеря му Недялка подава молба за развод с Иван Михайлов.

През 1955 г. той излиза от затвора, но Недялка вече е омъжена за Димитър Велев.

От този си брак

тя няма деца

Изселена е в с. Койнаре, Белослатинско, и за да се издържа, разпродава семейната покъщнина.

Дъщерята Магдалена Михайлова завършва архитектура и се омъжва за електронния инженер Стоян Каблешков, внук на най-малкия брат на Тодор Каблешков. От началото на 80-те години на миналия век семейството им живее в Глазгоу, Шотландия. Имат дъщеря Екатерина, която е наследила професията на баща си и името на неговата майка.

Стефан Буров завършва Първа мъжка гимназия и след това минно инженерство в Германия. В България първоначално работи в мини “Бъдеще” в Твърдишкия Балкан, които са българо-френско дружество. При семейството си в София се прибира само по празници.

“Стефан беше много добър и много ерудиран мъж. Но и малко затворен и не особено общителен човек, за разлика от сестра си и майка си”, казва бившият му зет Михайлов. Когато изселват семейството на Атанас Буров, за Стефан се застъпва лично тогавашният министър на минната промишленост и като ценен кадър го назначават в Свогенския минен басейн. Съвременници от този период на живота му са го запомнили като плах и ще повече затворен в себе си човек.

Жени се за Цветана, една от дъщерите на големия индустриалец от Враца Иван Балабанов, който стопанисва чрез концесия горите на Рилския манастир, има голяма дъскорезница в Кочериново, развива и тъкаческата индустрия.

От този си брак Стефан има дъщеря Елена. Тя е омъжена за Румен Младжов и сега живеят в Сан Франциско. Техният син носи името на прадядо си Атанас.

След развода си с Цветана Балабанова Стефан Буров дълги години работи в редакция “Българска енциклопедия”, създадена лично от акад. Тодор Павлов, един от главните комунистически идеолози.

По това време Стефан става един от най-добрите приятели на писателя Георги Марков. Двамата често общуват на тавана на Стефан, който се намира в кооперация на ул. “Оборище” 1.

Марков е силно впечатлен от огромната ерудция на Буровия син. През 1969 г., когато вече е в Италия, Марков пише писмо на Стойна Душанова, приятелка на Стефан, че когато се върне в България, ще напише роман със заглавие “На тавана, при Стефан”. Буров-младши умира от рак през 1980 г