Паметникът на Иван Вазов на Величко Минеков смайва с непропорционалност

Десет години една българска статуя се извисява в центъра на Рим, оборвайки пропорциите на Витрувианския човек на Леонардо да Винчи.

Откъдето и да я погледнете – от горе, от долу или отстрани, високата 2,60 м бронзова статуя на Иван Вазов в парка “Вила Боргезе” смайва с непропорционално малка главичка, забодена върху издължено тяло. И всичко това – върху постамент от 2,20 м, от което изглежда още по-миниатюрна.

Образно казано, скулптурата, дело на Величко Минеков,

наподобява

карфица

върху молив

– това е личното ми мнение като на човек, който не е учил скулптура, но от над 20 г. минава всекидневно покрай древноримски статуи и шедьоври на Канова, Бернини и Микеланджело.

Разбира се, никой не претендира Вазовият балтон да бъде с гънки като онези, които извайва Канова в статуята на Паолина Бонапарте (намира се в галерия “Боргезе”). Малкото, което бихме желали като българи, е статуите, които ни представят во веки веков, да бъдат поне с прилични пропорции, защото в Италия знаят още от средното училище, че размерът на цялата статуя трябва да бъде колкото осем глави. Вазовата е поне девет глави, което значи, че или главата е много малка, или тялото е прекалено дълго. И всичко това –

в града с

най-голямата

концентрация на

перфектни статуи

от всички епохи

За мнозина това може да изглежда маловажно и повече да тежи фактът, че си имаме български паметник в Рим, на който наши делегации да поднасят венци веднъж годишно на 24 май. Римлянинът, свикнал на естетика, която означава и пропорции, не е чувал обаче за 24 май. Той гледа на статуята като на символ на българското изкуство.

Ако полемиката около инсталацията с чаши, представила България на Венецианското биенале, беше като нашенска буря в чаша вода, която отмина за един сезон, то некрасивата статуя на Вазов с объркани пропорции е като паметник на конфузията. За римлянина, минаващ до площад “Торвалдсен”, където е статуята, тя представя България, за която не знае почти нищо. Надписите върху паметника също не са в хармония – те са с различни шрифтове и тоналности на златистото. Това е така, защото първоначално бяха изписани само имената на Вазов, Минеков и дарителя Петракиев, но никой

не се беше

сетил да напише

какъв е и

откъде е Вазов

Италианците дори го мислеха за руснак. Няколко години по-късно грешката беше поправена и беше “закърпен” надпис, че става дума за “патриарх на съвременната българска литература”.

Римската история на Вазовата статуя датира от 24 май 2010 г. Тогава с делегацията, водена от премиера Бойко Борисов, в Рим дойдоха и авторът на въпросната скулптура проф. Величко Минеков (баща на Велислав Минеков) и спонсорът на статуята - бизнесменът Божидар Петракиев. Тук е моментът да споменем и за друга типично българска особеност, пренесена на италианска земя – на статуята наравно

с името на

автора е

изписано и името

на дарителя

на пари. Може да обходите всички статуи на национални герои из парка “Вила Боргезе” и из Рим, но подобен “детайл” няма да срещнете, защото паметниците не са търговски продукти.

Единствено малка табелка с име на дарител беше поставена преди няколко години на римската пирамида, след като японски меценат даде за реставрирането ѝ 2 млн. евро.

Като споменахме 24 май в Рим, е хубаво да допълним и друга подробност – как и до ден днешен България не се сеща да сложи една табелка на манастира на черквата “Санта Праседе” в памет на светите братя Кирил и Методий, които живеят 2 г. в него (867-869). Тук Кирил приема монашеското име Константин, а по-късно се разболява и умира. Вместо нас са се сетили словаците. Те напомнят с табелата си как в този манастир са живели “апостолите на славяните, създатели на старославянската литургия и писменост”. 

Ако искате да се порадвате на български паметник, докато сте в Рим, то тогава се изкачете до най-високата част на хълма Джаниколо, където са площадът и паметникът на Джузепе Гарибалди. Там, сред алеите с бюстове на 84-ма видни гарибалдийци, се извисява и Капитан Петко войвода. Творбата, чийто автор е проф. Валентин Старчев, беше поставена в алеята през 2004 г. Погледът на войводата е насочен към възможно най-красивата панорама на Рим. Натам гледат и многото

римляни, които

обичат да сядат

на пейката до

Капитан Петко войвода,

за да съзерцават града си.

В алеята има статуи и на други трима чуждестранни гарибалдийци. На 300 метра по-надолу в посока към парка “Вила Памфили” пък се намира възпоменателна плоча “от признателна Италия в памет на българските гарибалдийци, които със самоотверженост и героизъм се сражаваха за свободата, обединението и независимостта на Италия”.