Eдгар Алън По цял живот страда от чепатия си характер. Склонен на крайности, писателят се забърква в безброй скандали - със съученици, с приемния си баща, с критици и литературни съперници.

“Аз съм душевноболен, но с тежки пристъпи на душевно здраве”, казва самият той.

Най-потресаващи са последните няколко дни от едва 40-годишния му живот. На 27 септември 1849 г. авторът на прочутата поема “Гарванът” пътува с кораб от Ричмънд за Балтимор. След това следите му се губят. Откриват го едва на 3 октомври, облечен с дрипави дрехи, които очевидно не са неговите.

Хората, които го откриват, определят състоянието му като “безпомощно и отчайващо”.

Откаран в болницата, Едгар По ту изпада в безсъзнание, ту се съвзема за кратко. Отговаря с объркани фрази на въпросите, които му поставят, халюцинира, измъчван от страшни видения.

Умира на 7 октомври 1849 г. на разсъмване, без да успее да обясни какво се е случило.

Оттук започват загадките. Официалната причина за смъртта му е “мозъчно възпаление”. Син на алкохолик, писателят наследява слабостта към пиенето, която се задълбочава с напредването на възрастта му. Затова мнозина смятат, че е умрял от препиване.

Сред многобройните други хипотези са сърдечно заболяване, туберкулоза, епилепсия, диабет, бяс и какво ли още не.

Има обаче и предположения, които нямат нищо общо с пороци и болести. Сред тях е, че писателят е бил пребит от бандити и ограбен, тъй като е носел солидна сума пари, спечелени от изнасянето на лекции. Тъй като таверната, в която е открит, служела за нещо като съвременна изборна секция, популярна теория е, че По е станал жертва на изборно насилие.

По това време избирали шериф и хора на различните лагери обикаляли града, черпели минувачите с коктейли от алкохол и наркотични вещества и после ги отвеждали от един квартал в друг да гласуват. Често след това наивните жертви били пребивани.

Всички тези мистерии, чиято автентичност никой не би могъл да докаже, са достойни за твореца, умеещ да заплита интриги и зловещи истории, които карат и до днес читателите да поглъщат творенията му на един дъх.

По е смятан за основоположник на почти всички жанрове на днешната масова литература - детективския, научнофантастичния, ужасите. Символистите пък го припознават за техен учител, най-вече заради последната му поема “Анабел Ли”.

В епоха, когато властва романът, американецът успява да наложи разказа в литературата. Читатели наскоро съставиха топ 10 на произведенията му, в който влязоха “Кладенецът и махалото”, “Маската на алената смърт”, “Убийствата на улица “Морг”, “Черният котарак”, “Златният бръмбар” и др. Своя подборка от най-добрите произведения на една от най-ярките фигури в световната литература предлага и в. “24 часа” във вторник в “Златна колекция на XIX в.”

Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън. Дете е на актьори, които умират много млади, като оставят момчето сирак на 2 г. Бащата Дейвид е алкохолик, по-големият брат на Едгар също умира на 24 г. от злоупотреба с алкохол и от туберкулоза.

Съдбата обаче, поне в началото, не се оказва чак толкова жестока към бъдещия писател. Момчето е прибрано от двойка богати търговци на тютюн от Ричмънд - Джон и Франсис Алън. Те му дават добро образование, включително и в престижни училища в Лондон, където семейството живее 5 г. между 1815 и 1820 г. След влизането на Едгар в трудната възраст на пубертета отношенията с приемния му баща се изострят.

Джон иска да го направи търговец, докато младежът мисли само за стихове и в най-краен случай - за кариера в армията. Той е изключително интелигентен, но и невероятно сприхав. Всъщност семейство Алън го отглеждат, но никога не го осиновяват, тъй като Джон има собствени, макар и незаконни, деца от любовниците си.

През февруари 1826 г. Едгар влиза в новооснования от Томас Джеферсън университет на Вирджиния, където показва блестящи познания по древни и модерни езици. Приемният му родител обаче му дава пари само за университетските такси, които студентът проиграва на хазарт.

Конфликтът около дълговете кара бъдещия писател за първи път да избяга от къщи. Той заминава за Бостън, където под името Едгар Алън Пери и с 4 години добавка към възрастта си се записва като артилерист в армията. По същото време излиза първият му сборник "Тамерлан и други поеми", на която никой не обръща внимание.

Сред военните младежът бързо се отегчава. Джон отначало отказва да му даде писмо, за да му помогне да напусне. Двамата обаче привидно се сдобряват след погребението на приемната майка на По - Франсис Алън. Едгар научава късно за смъртта й и не успява да я изпрати в последния й път, въпреки че е силно привързан към нея.

Младежът все пак успява да напусне армията, за да ...постъпи във военната академия “Уест пойнт”. Междувременно приемният му баща сключва нов брак и това окончателно води до разрив помежду им. Едгар напълно бойкотира дисциплината в елитното училище, бяга от клас и от църква и накрая е съден от военен съд и изгонен.

За да се изхранва, писателят започва работа като журналист. Хапливият му език в памфлетите срещу някои популярни имена в американската литература по онова време бързо го правят известен. Въпреки това до края на дните си гениалният писател винаги живее на ръба на мизерията. Името му нашумява с романа “Историята на Артър Гордън Пим”, който толкова впечатлява Жул Верн, че французинът пише свое продължение на тази творба. Голямата слава обаче идва при По чак през 1845 г., когато излиза поемата "Гарванът".

За нея авторът получава 9 долара.

На 22 септември 1835 г. 26-годишният мъж сключва брак с невръстната си първа братовчедка Вирджиния Клем, която по онова време е едва 13-годишна. За да стане възможен съюзът им, в брачното свидетелство записват, че тя е на 21 г. Щастието им не продължава дълго, защото седем години по-късно Вирджиния става жертва на силен кръвоизлив от спукан кръвоносен съд в гърлото, който едва не я убива. Оттогава тя е повече на легло. Умира в началото на 1847 г., когато е 24-годишна.

По време на заболяването й Едгар пие все повече и повече и няколко пъти страда от алкохолно натравяне. През есента на 1848 г. при неясни обстоятелства се нагълтва с опиат, което едва не го убива. Заради алкохола се проваля и вторият му опит да сключи брак със Сара Хелън Уитман. След което идва и трагичната му смърт.

Години наред тялото на един от най-великите американски романтици лежи в гроб без никакви означения. Едва през 1875 г. писателят получава надгробен камък. Окончателният вариант на монумента е от 1913 г.

От 1949 г. тайствени почитатели на По всяка година на рождената му дата се събират на гроба му. Те оставят на него бутилка с коняк и винаги по три рози.

В чест на По е наречен и кратер на Меркурий.