На визитката му пишеше: "Иван-Сизиф Славов - естетик, кичолог и вицолог. Изтласквач на скали в Абсурда."

"Животът е един голям виц. Започнат от Бога, но завършван от Дявола", каза ми в интервю преди години проф. Иван Славов. Сега Иван вече е на небето и може би Господ и Дяволът са поспорили кой да го вземе в селенията си. А той ги гледа отстрани с ироничната си усмивка и им се чуди на акъла.

Проф. Иван Славов почина на 15 февруари 2012 г. в 21,05 часа във Военна болница само един ден след като навършва 84 години. "На 6 февруари Иван получи много тежък инсулт, изпадна в кома и така и не можа да излезе от нея", съобщи за "24 часа" съпругата му Мариана.

На визитката му пишеше: "Иван-Сизиф Славов - естетик, кичолог и вицолог. Изтласквач на скали в Абсурда."

Проф. Иван Йорданов Славов е роден в Сливен, но до двайсетгодишната си възраст е живял и учил в Ямбол.

Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски" през 1956 г. Две години учителства, след това е инспектор към културата в Ямбол. През 1960 г. става асистент по философия. Като професор по естетика преподава в Художествената академия, в консерваторията, чете лекции и в Хавана.

Член на дружеството на естетиците в Германия. През 1994-1998 г. е посланик в Словакия.

Единствена и най-важна за него награда е грамота с почетен знак на името на Стоян Михайловски - за безспорни постижения в областта на сатирата и философско-морализаторската проза.

И аз имах щастието да ми преподава философия в журналистическия факултет и знам колко много го почитаха студентите. Той обичаше като Платон да ни изведе в тогавашния Парк на свободата и там да развива философските си идеи и разбирания. Никога не съм го чувал да говори за Ленин и ленинизма, но вицове ни разказваше много.

Проф. Иван Славов написа и много книги, повечето от които се превърнаха в събитие за българската книжнина: "Кичът", "Дилетантът", "Иронията в структурата на модернизма", "Прекословици", "Златната решетка", "Антология на глупостта", "Ученически и кандидат-студентски бисери", "Речник на глупостта", "Смехотерапия", "Джобен смехар", "Тоталният кич". През юни 2011 г. излезе последната му книга "Джоконда-Джокондиада".

"Не можа да завърши мемоарната си книга "Живот в чакалнята", въпреки че художникът Божидар Икономов вече бе направил корицата й", каза съпругата му Мариана.

Двамата с Иван живееха в "една мансарда точно под звездите". Бяха я подредили с толкова много вкус и въображение, че в нея имаше и кухня с трапезария, и хол, и спалня, и даже работен кът за професора.

След два несполучливи брака Иван най-сетне беше намерил любовта в Мариана. Той благоговееше пред нея. А тя казваше, че не е срещала друг мъж, който с внимание и думи да може да ти отнеме цялото нервно напрежение, което си натрупал през деня.

Преди три години съм правил интервю с Иван. Ето част от най-интимните му отговори:

- Семейството?

- Любимите ми хора: съпругата Мариана, дъщерите Людмила (омъжена в Берн) и Дима (живее в Лондон) и синът Иван. Както и внуците Марина (студентка в Берн) и двумесечният Максим.

- Любовта?

- Онова, което непрекъснато търсим. За моменти се потапяме в едно блаженство, което ни кара да мислим, че сме постигнали целта си.

- Домът?

- Ателие на 9-ия етаж близо до парка "Оборище". Семпло, но с прекрасен хоризонт към цяла Витоша.

- Колата?

- Семпло "Клио", но изящно като жена ми.

- Мястото?

- Нямаме такова. Рядко пътуваме, въпреки желанието да сме граждани на света.

- Курортът?

- Свято за мен място е Рилският манастир, където 9 години ползвах килия за работа и за почивка.

- Литературата?

- Класиката. Философска. Сатирична.

- Кухнята?

- Не доминира в нашия дом. Поради заетост на жена ми аз съм главен готвач и сервитьор. Получавам редовно комплименти от нея и от приятели, което не ме заблуждава, че съм спец.

Артистите изпращат колегите си в последния им път с ръкопляскания. Може би това започва от смъртта на Апостол Карамитев, а може би и преди това. Но вече е традиция.

Ние от "24 часа" изпратихме проф. Иван Славов с благодарност за сътрудничеството му с част от вицовете от книгата му "Златната решетка".

ВИЦОВЕ от книгата на проф. Славов "Златната решетка"

Пропагандист пред партийно събрание.

- Ние построихме основите на социализма за тридесет години, а в следващите тридесет сегашните младежи ще живеят при комунизма.

- Така им се пада! - реагирал един позадрямал старец. - Тези хулигани и мързеливци друго и не заслужават.

- Докторе, на какво се дължи това, че едно чувам, а друго виждам? - пита стар пациент.

- Сбъркали сте адреса. Аз не лекувам от социализъм.

- Що е социализъм?

- Обществен строй, измислен и поддържан от ЦРУ за сплашване на трудещите се от Запад.

Маргарет Тачър пита Горбачов:

- Твоят Тодор Живков що за птица е: католик или не?

- Не като лик, а като гъз!

Старица пита Тодор Живков кой е измислил социализма: учените или партийците.

- Ние го открихме, бабо - отговорил той самодоволно.

- И аз тъй вярвах, баби. Защото, ако го бяха измислили учените, сигурно щяха да го пробват най-напред върху животните.

Звъни телефонът в петроградска кръчма.

- Ало, имате ли водка?

- Нямаме

- А къде има?

- В Смолни.

Следва инструкция по друг телефон:

- Ало, атакувайте Смолни.

Така започнала Великата октомврийска социалистическа революция.

- Що е социализъм?

- Най-трудният път към капитализма.

- Кой е преходният период между социализма и комунизма?

- Алкохолизмът.

- Може ли да бъде построен социализмът в една отделна страна, например в Швейцария?

- Може, но няма ли да бъде жалко?!

- Що е закон?

- Слух, минал през през Народното събрание.

- Какво е капитализъм?

- Експлоатация на човек от човека.

- А при социализма?

- Обратното.

- Какво е отношението ти към народната власт? - пита мъж свой приятел.

- Като към жена ми - давам вид, че я обичам, но се страхувам от нея.

- Никога не псувай активен борец на майка - предупреждава майка сина си.

- Защо?

- Защото ще се размножат още повече.

След престрелка и продължително бягство двама изтощени партизани се скрили в една пещера.

- Ех, мама му стара! - въздъхнал единият. - Няма ли най-после да дойде 9 септември, че да си починем и поживеем!