На 3 декември 1967 г. в операционна зала на клиниката „Гроте Шур“ в Кейптаун, ЮАР д-р Кристиан Барнард извършва първата в света трансплантация на човешко сърце, според информация в Wikipedia.

След първата успешна трансплантация на бъбрек в САЩ през 1953 г. Барнард извършва първата такава в Южна Африка през 1959 г. Междувременно в продължение на няколко години Барнард експериментира с животински трансплантации на сърце, като сърца са трансплантирани на повече от 50 кучета. През този период Барнард е имал пациенти, готови да се подложат на подобна операция, но пред него и медицинския му екип винаги стои сериозният проблем да се намери подходящ донор.

На 2 декември 1967 г. при пътно произшествие, докато пресича улица в Кейпраун, загива 25-годишната Денис Дарвал. След разговор с баща ѝ е получено съгласието му за донорство. В нощта на 3 декември 1967 г. професор Барнард извършва първата в света трансплантация на сърце на човек в операционната зала на болницата „Гроте Шур“ в Кейптаун.

Операцията продължава 9 часа. Участва екип от 30 души. Професорът е подпомаган от брат си Мариус Барнард. Пациентът е Луис Вашкански – 54-годишен търговец, страдащ от диабет и неизлечима болест на сърцето. Вашкански е пред дилемата – да очаква сигурна смърт или да рискува трансплантация с 80 % шанс за оцеляване. Той избира операцията. Както Барнард по-късно пише „За умиращ човек не е трудно решение, защото знае, че е в края. Ако лъв ви преследва на брега на река, пълна с крокодили, ще скочите във водата, убедени, че имате шанс да преплувате до другата страна.“

20 години по-късно д-р Мариус Барнард разказва: Крис стоя там известно време, гледа, а след това отстъпи назад и каза: „То работи!“.

След излизането си от състоянието на наркоза Вашкански заявява, че се чувства много по-добре с новото сърце. Трансплантацията е успешна и предизвиква световна сензация. Барнард става световна суперзвезда за една нощ. Приветстван е по целия свят за дръзкото му постижение, а се радва на вниманието на медиите и защото е доста фотогеничен. „В събота бях неизвестен хирург в Южна Африка. В понеделник вече бях световноизвестен“ – така си припомня събитията от декември 1967 година.

След седмица, в която състоянието на Вашкански изглежда стабилно, на 9 декември белите му кръвни клетки започват да намаляват. На 15 декември е поставена диагноза „двустранна пневмония“, предизвикана от имунопотискащите лекарства (имуносопресори), които пациентът е приемал. Между 16 и 20 декември положението на Вашкански става сериозно, а пневмонията нелечима. През нощта на 21 декември 1967 година Вашкански умира – 18 дни след трансплантацията.

Въпреки че първият пациент оцелява само за малко повече от 2 седмици, Барнард не може да бъде възпрян и решава да продължи дейността си.

На 2 януари 1968 г. професор Барнард извършва втората сърдечна трансплантация, която е с по-голям успех. Пациентът е 50-годишният зъболекар Филип Блайберг. Донор на сърцето е Клайв Хаупт – млад мъж, починал от тежък субарахноидален мозъчен кръвоизлив. Филип Блайберг живее 563 дни след операцията (около 1 година и 5 месеца). По време на рехабилитацията написва книгата „С поглед към сърцето ми“ – той е първият човек в света, който е държал в ръце собственото си сърце.

Дороти Фишер получава ново сърце през 1969 г. и става първият чернокож акцептор. Тя живее в продължение на 12 години и 6 месеца след трансплантацията. Дирк ван Цил, който получава ново сърце през 1971 г., е най-дълго преживелият – живял повече от 23 години.

Още през 1968 г. след тези 2 операции на Барнард са извършени 107 трансплантации от 64 хирургически екипа в 24 страни. Резултатите са предсказуемо лоши – операциите са извършени от недостатъчно подготвени лекари, съчетаването на донорите и акцепторите е лошо.

След 1968 г. операциите по трансплантация на сърце широко се разпространяват, въпреки че основен проблем е да се предотврати отхвърлянето на трансплантирания орган и значителната токсичност на тогава известните и използвани имунопотискащи лекарства (които всъщност са били цитотостатици). Пробивът е откриването на циклоспорина през 1974 г.

През 1974 г. Барнард лансира идеята за дублиращо сърце на човека, присадено в помощ на собственото болно сърце. Той продължава да извършва трансплантация на сърце, както и разработва нови техники, включително трансплантация на сърце и бял дроб (1974).

Проектира изкуствени клапи на сърцето и използване на сърца от маймуни. Извършва първата трансплантация от бабуин (вид маймуна) на човек в отчаян опит да спаси от смърт 20-годишно момиче. Пациентката умира след 20 дни. Ръководи първия „Piggyback“ сърдечна трансплантация (хетеротопична трансплантация).

Като цяло Барнард извършва 10 трансплантации в периода 1967 – 1973 г. Той е и първият, извършил хетеротопична трансплантация на сърце, която е негово творение. Между 1975 и 1984 г. в Кейптаун са извършени 49 последователни, хетеротопични трансплантации на сърце.

В самия край на 1960-те и началото на 1970-те години много лекари, разочаровани от лошите резултати, се отказват от опитите за сърдечна трансплантация. Барнард продължава до появата на циклоспорина, който спомага да се съживи интересът към тях в целия свят. Той е и първият хирург, опитал ксенотрансплантация.

Барнард става медийна звезда: лекции, интервюта и токшоута, аудиенция при папата, лично запознанство със София Лорен, любовна афера с Джина Лолобриджида, прием от американския президент Линдън Джонсън, автомобили „Ролс Ройс“, пътешествия с яхти, Студио 54 Ню Йорк, Монако и Грейс Кели, Париж, аудиенция при шаха на Иран, приятелство с Питър Селърс, автобиография, камери, клюки и вестникарски колони.

Пътува много по света и се среща с известни личности, принцове, царе и президенти. В своята автобиография „The Second Life“ Барнард признава, че този начин на живот вреди на семейството му. Но професията и пациентите си той не пренебрегва. Клиниката „Гроте Шур“ се радва на световна репутация и привличането на международни пациенти.

Малко известен факт е, че лекува стотици пациенти без заплащане.