Директива на ЕС забранява на страните членки да отменят самостоятелно въртенето на стрелките.

Ако мислите, че преминаването към лятно часово време е добра идея, благодарете на новозеландския учен Джордж Върнън Хъдсън и британския строител Уилям Уилет. През 1895 г. Хъдсън представя доклад пред Философското дружество в Уелингтън, в който предлага стрелките на часовника да се въртят с 2 часа през октомври и да се връщат с два часа през март. Идеята предизвиква интерес, но никога не бива реализирана.

През 1905 г. независимо от Хъдсън британският строител Уилям Уилет предлага часовниците да се местят с

20 минути напред

всяка от

четирите недели

на април

и да се връщат назад със същите минути всяка от четирите недели на септември – общо 8 пъти за година.

Планът за пестене на дневната светлина на Уилет привлича вниманието на британския парламент. Представен е законопроект за спестяване на дневна светлина през 1909 г. и е разгледан от комисия. На идеята обаче се противопоставят много хора, особено земеделски производители, така че законопроектът така и не се превръща в закон.

Уилет умира през 1915-а, година преди Обединеното кралство да започне да използва лятното часово време през май 1916 г. Не е известно дали е знаел, че идеята му се е превърнала в реалност 7 години преди смъртта му в малък град в Канада.

Според много източници

баща на лятното часово време е Бенджамин Франклин.

И все пак идеята, изразена от американския изобретател и политик през 1784 г., едва ли може да бъде описана като основа за развитието на съвременното лятно часово време. В крайна сметка тя дори не включва завъртане на часовниковите стрелки.

В писмо до редактора на в. “Париж”, озаглавено “Икономически проект за намаляване на разходите за светлина”, Франклин предлага парижани

да пестят свещи,

като стават от

леглата по-рано

сутрин.

Въпреки че модерното лятно часово време се използва само от около 100 години, е известно, че древните цивилизации също имали подобни практики. Римските водни часовници например използват различни скали за различните месеци на годината, координирайки ежедневните си графици със слънцето.

Смята се, че Германия и Австрия са първите страни, които използват лятно часово време през 1916 г.. Но няколкостотин канадци изпреварват германската империя с 8 г. На 1 юли 1908 г. жителите на Порт Артър, Онтарио, днес Тъндър Бей, завъртат часовниците си с 1 час напред.

Идеята обаче не става популярна в световен мащаб, докато Германия не въвежда лятното време през 1916 г. Часовниците в германската империя и нейния съюзник Австрия са преместени напред с 1 час на 30 април 1916 г., 2 г. след началото на Първата световна война. Целта - да се сведе до минимум използването на осветление, за да се пести гориво за военни цели.

Няколко седмици по-късно идеята е последвана и от Великобритания, Франция и много други. Повечето страни се връщат към стандартното време след войната, но историята се повтаря при Втората световна война. Повечето членки на ЕС приемат лятното време през 70-те г. на ХХ век в отговор на енергийната криза, за да се пести ток. Днес то

се използва в

над 70 държави

и засяга над 1 млрд. души. 

Трябва ли да продължим да местим стрелките? Това умуват депутати и експерти в Европарламента от години.

В ЕС съгласно действащата от 2002 г. директива във всяка страна членка лятното часово време започва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от март и завършва в 1 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври. Преместването

прави

следобедите с

дневна светлина

по-дълги

през летните месеци.

Най-голямото предизвикателство, ако се изостави тази практика, е да се постигне съгласие дали Европа трябва да мине в постоянно лятно или зимно време. Процедурата ще отнеме кой знае още колко години.

През 2016 г. ЕК започна изследване има ли смяната вредни ефекти върху хората и икономиката. Около 70 евродепутати обявиха тази година, че готвят резолюция за отмяна на лятното време. Според тях учениците трудно се концентрират при преместване на часовниците, често се стига и до трудови злополуки. А първоначалната

идея да се пести електроенергия вече не действа.

Вследствие на недоспиване и стрес се увеличават и пътните инциденти.

“Всеки 10-и получава депресия и се чувства некомфортно от допълнителния стрес, предизвикан от смяната”, посочва германска депутатка. Тя цитира анализи на Бундестага, според които това води до увеличаване на приеманите медикаменти. Констатират се загуби в строителството, намаление на млеконадоя от кравите, а икономията на енергия е равна на нула.

Испанска евродепутатка от социалистите заявява, че туристите на Балеарските и Канарските острови намаляват със 7% вследствие на съкращаването на часовете със слънце следобед, което води до икономически загуби в туризма. По време на дебат в Европейския парламент в Страсбург през 2016 г. депутати съобщиха, че

73% от

германците

не искат да

си сменят

часовниците

два пъти годишно. От групата на Зелените пък призоваха

Европа да спре играта с часовниците, защото това

означава движение срещу природата.

Въз основа на данни от 1995 до 2012 г. учени установяват 8-процентно увеличение на хората, приети в психиатрични болници в Дания, в сравнение с дните преди смяната на времето.

През 2007 г. Европейската комисия заключава в доклад, че лятното време оказва слабо въздействие върху хората, но предоставя повече възможности за вечерни развлечения и води до спестяване на известно количество ток. Европейската изследователска служба към ЕП изготви проучване, според което местенето на стрелките е от полза за вътрешния пазар - особено за сектора на транспорта и дейностите за отдих на открито, но здравни изследванията отчитат нарушения на човешкия биоритъм.

Европейският съюз за пореден път беше подложен на натиск, след като повече от 70 000 финландски граждани подписаха

петиция срещу

смяната,

заявявайки, че

тя ги разболява.

Финландска парламентарна комисия призова правителството да поиска да се сложи край на диктатурата на ЕС по отношение на часовото време. Според проучване от 2014 г. пък ако отделните членки започнат самостоятелно да отменят преминаването към лятно часово, ще страда вътрешният пазар, а и има директива, която им го забранява.

Извън ЕС положението е шарено. Китай и Индия например не сменят времето. Руски учени установиха, че рискът от сърдечни удари се увеличава с 50% при смяната, а броят на самоубийствата е нараснал. Затова и Москва прекрати практиката през 2011 г. и мина на постоянно лятно време. Това обаче предизвика недоволство у жителите по-отдалечените части, където след това решение слънцето изгрявало едва в 9 сутринта, и Путин върна страната в постоянно зимно време.

От зимното часово време пък се отказаха Беларус и Турция, а през 2016 г. подобни намерения обяви Унгария. Директива на ЕС обаче забранява на страните членки да отменят самостоятелно въртенето на стрелките.

Директивата на ЕК за въвеждане на лятно часово време е от 2000 г. В България лятното часово време е въведено от 1979 г., а през 1997-а с подпис на служебния премиер Стефан Софиянски са променени остарелите постановления на МС.