Устоява на ужаса, глада и мъченията, а когато се завръща в Париж, се посвещава на голямата си страст – цветята. Наградена е с Кръст за храброст и Орден на Почетния легион. Арестувана от Гестапо, тя е изпратена с един от последните влакове към концентрационния лагер Равенсбрюк.

Кристиан Диор е емблема, легенда, талант без граници. Името на дизайнера остава живо повече от шейсет години след смъртта му, а славата му не само не угасва, а напротив – расте. Приживе Диор е възприеман като човек, който ще изведе обществото от мрачните цветове на войната към

ярките краски

на новия живот. В книгата си „Тайната на Диор“ писателката Наташа Лестър описва стила му като възраждане на цялото общество, започнало с колекцията New Look: „Това е един нов свят. Свят, в който смъртта, загубата и разбитото сърце ще се превърнат в овладени емоции, а не в отворени рани. Няма да бъдат повече начин на живот, каквито бяха през последните години на войната. New Look ще се превърне в съвършената упойка за поколението, което е преживяло войната и не иска изобщо да си спомня за нея.“

Жената, която подкрепя неотлъчно Диор, е неговата сестра Катрин. Тя е един от първите му модели, негово вдъхновение и верен съветник. Именнона нея е посветен

емблематичният парфюм

„Мис Диор“. Интересното е, че въпреки важната й роля тя не държи да е в светлината на прожекторите. Катрин вярва в брат си и искрено се радва на успехите му, но се стреми да избягва партитата, вечерите с много гости или тълпите на ревютата. Причината е, че самата тя е минала през ужасяващи изпитания по време на войната и след нея предпочита да живее по-изолирано.

Катрин не е просто сестра на Кристиан Диор, а истински герой от войната. Младата жена се влюбва в доста по-възрастния, женен и с три деца Ерве де Шарбонери. Мъжът се оказва таен агент на Съпротивата. Той привлича в бойните редици фината девойка и тя става част от организацията F2. Колкото крехка изглежда Катрин външно, толкова силна се оказва вътрешно. Тя се проявява като

един от

най-смелите агенти.

Работи основно в Южна Франция, но и в Париж, занимава се с шпионаж и разузнаване и предава тайни доклади към Лондон.

F2 e създадена още през лятото на 1940 г. от служители на полското военно разузнаване в изгнание във Франция в сътрудничество с британските им колеги в Лондон и с френските патриоти. Това е първата функционираща

френска разузнавателна мрежа.

„Тя рискува живота си, като работи за F2 – поддържана от англичаните организация на Съпротивата, която действа основно в Южна Франция – подчертава Наташа Лестър. - Въпреки това Катрин и нейният партньор, Ерве де Шарбонери, провеждат акции на Съпротивата и в Париж, като използват апартамента на Кристиан за събрания на мрежата. За дейността по време на войната Катрин е наградена с Кръст за храброст и Орден на Почетния легион от французите, и с

Кралски медал за храброст в борбата за свобода

– от англичаните.“

Рискът, който Катрин поема, е огромен. Тя поставя живота си на карта всеки ден. Но е решена да се жертва за страната си. На 6 юли 1944 г. Диор е арестувана заедно с още двайсетина тайни агенти. Попада в ръцете на Гестапо. Разпитвана и измъчвана, тя устоява и не издава нито един от контактите си. Брат й Кристиан прави всичко по силите си да я спаси. Активира всичките си връзки

Стига до шведския генерален консул Раул Нордлинг. Той е близък на дизайнера и успява да сключи сделка с нацистите да поставят Катрин под защитата на шведската държава. Оказва се обаче, че е закъснял.

Само няколко дни преди това младата жена е изпратена към концентрационен лагер. В тези последни дни на германското управление стотици затворници са наблъсквани като животни във вагони за добитък, тръгващи от предградията на Париж към най-жестоките места на света.

Влаковете се движат ужасяващо бавно и много от натоварените в тях хора умират от задух, преумора или страх. Катрин е една жените, натоварени в последните затворнически влакове, напускащи Париж. Съдбата й я отвежда в зловещия лагер Равенсбрюк. Това е един от малкото немски центрове на смъртта само за жени. Дълго време е бил пазен в тайна, но след години е разкрито, че в него са убити около 50 хиляди жени. Наташа Лестър разказва зловещата история как последната година от войната командирът на лагера Сухрен има изрична заповед да убива поне по две хиляди затворнички всеки месец.

В този ад жените са бити с камшици, потапяни в корита с ледена вода, принуждавани да работят до пълно изтощение, оставяни да умират от глад и болести. Месеци наред Катрин Диор живее в този ужас. Тя е принуждавана да работи до изнемога и при доста опасни условия. За известен период дори участва в правенето на експлозиви, без каквато и да било защита. Оцеляването й се смята за

истинско чудо.

В лагера има зловещи детски ясли за малчуганите, попаднали там с майките си, или за бебетата, които имат нещастието да се родят в това място на смъртта. Много от тях умират, оставени без грижи и без храна. Това място променя Катрин завинаги и до края на живота си тя не може да се спаси от кошмарните спомени за него.

Все пак остава жива. Няма достоверен източник как точно излиза от Равенсбрюк. Според повечето източници тя е открита близо до Дрезден и е спасена от американски войници. Но дали е избягала? Според теорията на Наташа Лестър Катрин е взета с един от конвоите на Червения кръст, които успяват под прикритие да изведат затворнички от лагера през 1945 г. В статия за „Харпърс Базар“ от март 2019 г. Жюстин Пикарди твърди, че Катрин сама бяга от лагера, докато участва в поход на смъртта от сателитния лагер Марклеберг през април 1945 г.

Фината, красива Катрин, сестра на един от най-великите дизайнери, отредена да живее сред

изискани аромати и скъпи платове,

попада в ада и успява да намери сили да се измъкне от него.

Една късна вечер на май 1945 г. Кристиан Диор получава телефонно обаждане от непознат. Съобщено му е, че сестра му е жива и на следващата сутрин ще пристигне с влак в Париж. Семейството е много щастливо, но най-радостен е Кристиан. Сякаш сърцето му не е било на мястото си, когато Катрин не е била до него. Те обаче са ужасени от жената, в която тя се е превърнала. Катрин е като сянка - изпита, болна, без коса, с рани по ръцете и възпаления по тялото. Месеци наред тя не може да приема твърда храна, нито да спи за повече от час-два,

трудно говори и трудно се движи Физически успяват да я излекуват, но като че ли психически тя никога не се възстановява напълно.

Катрин обожава брат си и го подкрепя безрезервно, но не може да търпи тълпите и многото хора. Всъщност предпочита да общува с малцина. Затова се посвещава на единственото, което й носи утеха – цветята. Първоначално живее в Париж, където търгува с цветя, но накрая решава да се оттегли в Прованс, където купува земя и започва да отглежда рози за розово масло. Там намира поне някакво спокойствие и мир. Така и остава в историята. Именно нейни снимки, уловена почти усмихната в своите градини, вдъхновяват Мария Грация Кюри да създаде колекцията пролет-лято 2020 за Диор, с която бе открита Седмицата на модата в Париж. Основен мотив в тоалетите са именно цветята. Най-искрените приятели на Катрин.

След изненадващата смърт на Кристиан Диор Катрин се затваря още повече. Тя посвещава живота си на градините си, цветята, розовото масло и ароматите. Прави всичко по силите си обаче да съхрани наследството на брат си. Нейна е инициативата да се създаде музей на дизайнера в Гранвил, където двамата са отраснали. През 1999 г. той е открит и Катрин става негов почетен президент.

Въпреки това тя продължава да избягва прожекторите. Единствения път, когато

изразява

публична позиция,

е по повод сватбата на племенницата й Франсоаз Диор с английския неонацистки лидер Колин Джордан. Катрин не е просто възмутена, а искрено отвратена от избора на своята близка и официално прекъсва всякакви отношения с нея. Катрин умира на 91 години и последното й желание е да бъде погребана близо до брат си. До края на живота си тя остава най-вярната му почитателка, най-близкият му човек.