Ковчежникът Мито Бакалбашийски е осъден за взети на вересия 8 тона пастърма и лой, с продажбата на които купил оръжие. Андрей Матев от Свищов е убит в Борисовата градина след опит да го ограбят. Гарибалдиецът Върли Гюро се крие 6 дни в скална цепнатина без вода и храна, но след 3 март си отива в мизерия.

Нещастна съдба имат голяма част от оцелелите Ботеви четници. След Освобождението повечето завършват живота си в мизерия, някои дори без дом или с продадени на търг вещи заради дългове.

От 208 души в четата след разгрома й живи остават 94. От тях 26 са заточени, двама умират в затворите, други 76 дочакват свободата на България.

Най-драстичен е краят на Мито Цветков Бакалбашийски, финансист и касиер на комитите, приятел на Левски. Той си отива от мъка след Освобождението. Не могъл да преживее унижението, че е осъден, а домът му е иззет. През 1876 г.

взел на вересия 8 тона лой и пастърма от чорбаджия,

за да ги продаде и купи пушки за въстаниците. Надявал се да се съберат пари от всички участници в делото, за да се покрие дългът, но това не се случило.

Според свидетелствата на съвременниците Мито имал ключова роля в бунта. През 70-те години на ХІХ век, още преди да се сформира революционният комитет, събирал в дома си във Враца заговорниците срещу турската власт. В къщата му са преспивали Димитър Общи и Левски, когато идвал в града, и който му издал първото тескере да бъде представител на революционерите.

После като ковчежник на Врачанския комитет Мито Бакалбашийски станал гарант по сделката с чорбаджиите Младен Скачоков и хаджи Арап за 8-те тона пастърма и лой. А купувач бил Иваница Данчов. Натоварили стоката и заминали за Румъния, продали я и според предварителния план внесли парите в Централния комитет, за да се сдобият въстаниците с оръжие.

Първата сделка

е сключена

чрез адвокатската кантора на Ванкович в Крайова и са били купени пушки и револвери, разказа Красимир Григоров от Историческия музей във Враца пред "168 часа". Те са били складирали на румънския бряг на Дунав.

Но турската военна полиция вече имала информация за подготвения бунт и усилила охраната по дунавските вилаети. Така първата пратка с оръжие е заловена, а на тези, които са го пренасяли, е

издадена смъртна присъда.

Наложило се да съберат още 2000-3000 франка от врачанци, за да купят нови пушки и пищови. Стефанаки Савов и Саво Петров трябвало да ги закарат в Бекет, Румъния. Те ги продали и тръгнали с оръжието към България, но още на румънска страна получили писмо от Мито Цветков Бакалбашийски да изчакат в Оряхово кораба "Радецки", така че директно въоръжението да стигне до четниците.

Самият Мито също се качва на прочутия австрийски параход

с Христо Ботев. Участва в битката при Милин камък. През нощта след нея се заблудил и се откъснал от четата, скитал 2-3 дена и стигнал до с. Ново село, Берковско. Решил да потърси храна, но още на влизане в селото бил заобиколен от турци, заловен и откаран в Берковица. По-късно е преместен във Видин, където е осъден на затвор. След Освобождението се върнал във Враца.

Именно тогава единият от двамата търговци, дали на вересия през 1876 г. 8 тона лой и пастърма - Младен Скачоков, изправил четника под съд и го осъдил. По ирония на съдбата другият чорбаджия по сделката - турчинът хаджи Арап, не предявил иск. Нещо повече - приютил ковчежника в дома си.

"Мито Бакалбашийски не получава подкрепата на Иваница Данчов, Стефанаки Савов, Никола Обретенов. Те са били най-близо до него. Но когато трябвало да приложат свидетелство пред съда, че средствата са отишли в полза на революцията и заедно с него отговорен като купувач на пастърмата е и Иваница Данчов, са подписали сертификат само с името на Мито", разказа още Красимир Григоров. Малко по-късно Иваница Данчов става помощник-съдия във варненския съд.

Понеже никой не събрал пари, за да плати дълга към Скачоков, след като осъдил Бакалбашийски, къщата на касиера на комитите била продадена и той останал на улицата.

"Това толкова го огорчи и повлия зле върху него, поболя се и почина.

Той не е бил слуга в никакъв бей, защото той не можеше да преживее такова нещо. Той живя в къщата на хаджи Ахмед бей, но не като слуга. Така свърши Мито, който даде всичко за България", пише Стефанаки Христов.

Нелепа е смъртта и на друг от четниците на Христо Ботев - Андрей Матев от Свищов. Той е убит в Борисовата градина през 90-те години на ХIХ век. Бандити се опитват да го ограбят, при което той се е опитал да се съпротивлява, но те се оказват по-бързи. Брат му Георги Матев също е участник в дружината на Ботев, но загива в битката край Веслец.

Най-големия късмет от всички 208 четници по време на битката край Милин камък е имал Гюро Начев Начевски, но краят на живота му е плачевен. Придобилият известност като Върли Гюро първо получил помощ лично от войводата Христо Ботев, след като високият комита бил ранен. После тръгнал да бяга от потерята и проявил изключителна ловкост и сръчност. Успял да се промъкне в скална цепнатина, където се крил 6 дни без храна и вода, но оцелял.

Предисторията на Върли Гюро е твърде любопитна. Той е единственият четник, който, преди да тръгне срещу турците от козлодуйския бряг,

се е бил в Италия като гарибалдиец.

И това е било само началото на кариерата му като професионален революционер. По-късно се е включил в Първата българска легия на Раковски и накрая в четата на Христо Ботев. Въпреки множеството си заслуги за България Върли Гюро умира в недоимък през 1912 г.

В нищета завършва жизнения си път и Петър Хитовски от Котел, който в последните години се преселил във Варна и станал рибар. След смъртта му оскъдните му вещи са продадени на търг заради дългове.

Но комитите на Ботев до един са били непокорни. Петима се захващат с друга битка само два месеца след разгрома на четата. Те отиват да се сражават в Сръбско-турската война. Включили се, защото смятали, че ако съседите се освободят, това ще предизвика верижна реакция и към България.

19 души от дружината на Ботев успяват да се измъкнат

от турското правосъдие, минават Дунава и се озовават в Русия. Там постъпват като доброволци в българското опълчение, замислено като преден отряд на руските войски във войната през 1877-1878 г. Между тях е козлодуйското даскалче Младен Павлов, служил като разузнавач в армейската част, която освобождава Оряхово и Козлодуй.

Четници от прочутия Ботев отряд са намерили кауза, за която да се бият и в свободна България. Трима съратници на поета постъпили в армията, за да участват в Сръбско-българската война през 1885 г., въпреки че тогава са били в напреднала възраст. Единият от тях - Атанас Алексиев, даже впоследствие е награден с орден за храброст. Вторият - Йордан Йорданов Инджето, организира доброволци под името Втора Ботева чета и участва като войвода срещу сърбите в битката до Пирот. Третият - Йордан Кършовски, е

ранен в битката и е починал

във Военна болница в София.

35-годишна военна кариера гради братът на войводата - Кирил Ботев. Той служи в армията и стига до чин генерал-лейтенант. Доживява до дълбока старост. Генералът е един от малкото, които не завършват живота си в мизерия и нещастие.

Същото не може да се каже дори за няколкото четници, които са избрани за депутати в Учредителното и в следващите обикновени народни събрания. Въпреки кариерата им в парламента на стари години живеят трудно. Например Димитър Маринов от Вълчедръм, който е зет на писателя Кръстьо Пишурката. Имал е доживотна присъда в малоазийската крепост Акия заедно с много други свои съратници. След освобождението се кандидатира за депутат, оглавявал е Народната библиотека и Народния музей. Но завършва живота си като монах в Рилския манастир.

Народен представител е станал и Димитър Икономов.

Той е заловен от турците

през май 1876 г. и е осъден

на заточение на остров Родос,

откъдето е освободен след 3 март 1878 г. Връща се в родния град Троян и започва работа като пристав.

Освен депутат след Освобождението е бил околийски началник в Дряново и в Куртбунар (Павел баня). По-нататък се преселил във Варна и станал съдържател на хан. През 1889 г. е член на Окръжния съвет във Варна. Умира на 29 март 1896 г. във Варна, където е и погребан.

С кръчма е свързана съдбата след Освобождението и на Васил Рибаров от Тетевен. Той работи в ракиджийница и като овчар. Около 70 четници са получили по 30 лв. пенсия за заслуги от свободна България. Били са поставени в крайно унизителна позиция да доказват поборническите си права. Особено тези, които са били ранени, са били принудени да вадят свидетелства за раните си.

Имало е такива, които са отказали да получат пенсия за заслуги. Смятали са, че са се борили заради идеята за свободна България и е под достойнството им да вземат пари от държавата. Баба Йота Ангелакова, която е майка на четника Мито Ангелаков, заявила, че се отказва от сумата в полза на родината. За нея участието на сина й в революционната борба било свят момент и не можела да иска привилегии за това.

Най-високата позиция, до която достига наследник на четник, е внукът на Димитър Иванов Багрянов - Иван Багрянов.

Той е избран за премиер

на България през 1944 г.

Друг съратник на Ботев - Димитър Танев, дава на родината двама интелектуалци - художника Никола Танев и журналиста Стефан Димитров Танев, главен редактор на в. "Утро", осъден и убит след 1944 г.