Първата й главна роля в киното е във филма “Сиромашко лято”. Тя е само на 40 г., но играе пенсионерка

На 10 февруари 2022 г. Татяна Лолова щеше да навлезе в своята 90-годишнина. Тя си отиде от нас в първия пролетен ден на 2021 г. Успя да победи коронавируса в “Пирогов”, но тялото и не можа да надвие рецидивите на стари болежки.

Малко преди смъртта си Татяна Лолова успява да довърши записа на “Любовта” - дуетната песен, която изпълнява с Орлин Горанов. С тази песен стартира проектът на продуцента Игор Марковски “Пеещи артисти”. Марковски не пропуска да каже, че моторът на този проект била Татяна Лолова. Досега пеещите артисти са изнесли десетки концерти в София, Стара Загора, Бургас и други градове.

18 чисто нови песни, представени от най-добрите поп изпълнители с изявени български актьори - това е продукцията, която проектът “Пеещи артисти” създава за две години.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход. Таня завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. По време на разпределението си през 1955-1956 г. играе в Русенския театър.

Лолова беше последната от голямата четворка, първооснователи на Сатиричния театър. Другите бяха Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Никола Анастасов. За всички тях през 2007 г. “24 часа” и БНТ издадоха дискове с общо заглавие “Голям смях”. В тях е събрано най-доброто от изявите и изпълненията на четиримата актьори.

Таня обичаше да се хвали, че е

назначена в Сатиричния театър

със заповед №1, подписана

на 26 декември 1956 г.

“Тази заповед подписах в една стаичка, която бяха отпуснали за създаването на нашия театър, и тя ми беше поднесена за подпис от моята кума Цеца Дишкова. Лолова се гордееше, че е поканена лично от проф. Стефан Сърчаджиев.

Първоначално обвиняват професора, че е довел хора “от кол и въже”. Когато той ги събира за първи път, били 5 жени и двайсетина мъже. Сърчаджиев им казва: “Искам да направим едно голямо нещо, дето го няма никъде по света. Искам, като вървите по улицата, хората да се спират и да бъдете толкова лични, толкова излъчващи, толкова елегантни, толкова обичани, че да се обръщат и да казват: “Тази е актриса от Сатиричния театър. Този е актьор от Сатиричния театър...”

В Сатирата Лолова играе в много пиеси, режисьорите я товарят с все по-големи и сложни роли и публиката се радва на таланта й и на умението й да предизвиква смях.

Между 1977 и 1989 г. актрисата е в състава на театър “София”. Тази смяна на отборите от нейна страна налива допълнително масло в слуховете за не особено добри отношения между Лолова и Стоянка Мутафова. И че в един театър не може да има две “прими”. Самите актриси винаги отричаха да е имало напрежение между тях. Дори разказваха как понякога на улицата случайни хора ги бъркали.

През 1989 г. Лолова отново се връща в Сатирата, играе в Театър 199, често гостува и в Телевизионния театър на БНТ.

Лолова казваше, че може да говори до безкрайност за Георги Парцалев. На една Нова година пак са конферасиета и двамата получават “бяло петно”. Лолова си мисли, че той е забравил своя текст, той сигурно е смятал, че тя го е забравила. “Стоим така двамата на екран - някой път е много хубаво, за да ни се нарадват зрителите, но не можем да стоим безмълвни до безкрай”, обясняваше актрисата.

Тя се сеща, че зад тях е сценарият, обръща се, намира страницата и вижда, че Парцалев си е забравил репликата. Което е изключителна рядкост, защото той има страхотна памет. Тя му подава неговата реплика, но докато казва думичките си, Парцалев излиза за няколко секунди от кадър, прекръства се, хваща се за главата и се връща в кадър. Двамата продължават да играят. Всичко това се случва на живо.

След 56 години работа в киното и над 40 филма (вкл. и телевизионни) през 2017 г. Татяна Лолова най-сетне получава наградата “Златна роза”. Но не за определена роля, а за “цялостен принос към филмовата индустрия у нас”.

Казвам най-сетне, защото през всичките години кинорежисьорите леко я загърбваха и не използваха максимално огромния й талант. Пред камерата тя може да изиграе всичко, но най-силна е в комедийните роли. Само че в България комедиите се пишеха от мъже, бяха с герои мъже и се снимаха от режисьори мъже.

Една година Съюзът на балгарските филмови дейци (СБФД) провежда нещо като анкета какви желания имат артистите към него. Таня Лолова скромно написва:

“Искам СБФД да направи от

мене българската Лилиан Гиш"

Само ще припомня, че Гиш е наричана Първата дама на американското кино.

И докато Лилиан Гиш снима със самия Дейвид У. Грифит, у нас самият Рангел Вълчанов казва на младата Таня Лолова, че няма никакъв шанс в киното, защото е... без вежди. Преди години актрисата ми призна, че това много я обидило.

А Рангел не само й казва, че няма шанс в киното, но и го демонстрира на практика. Един хубав ден през 1955 г. Вълчанов - млад, красив и току-що завършил режисура, среща също така младата, красива и току-що завършила актриса Татяна Лолова: “Абе ще правим един филм, искам да прочетеш сценария. Ти ще си избереш каквато роля искаш...”.

Става дума за “Две победи”, където Рангел е и актьор във филма, и втори режисьор. Има сцени, в които главната героиня е по бански и тялото й е като на рибка.

“Предполагам, че с хубаво чувство за хумор Рангел е искал да види как аз ще си избера главната героиня с тяло на рибка - разказваше Таня. - Напразно е било ехидството му, тъй като той не ме е виждал по бански, а аз тогава си бях точно с тяло на рибка. Малко по-едра, но рибка. Просто ходех много зле облечена. Затова мисля, че напразно упрекват онези режисьори, които карат актрисите да се събличат по бански, когато избират изпълнителите...”

Във филма има и една съвсем мъничка епизодична роля. Карат дебело момиче да пее соло, но преди това трябва да изпее нотната стълбица и тя звучи много фалшиво. “Не бях толкова дебела, колкото ме е виждал Рангел, но бих могла да пея фалшиво, защото имам добър слух, а това е абсолютно необходимо, за да се играе фалшиво пеене”, казваше още Лолова.

През 2007 г. успях в някаква

степен да сдобря Таня и Рангел.

Тогава в едно интервю режисьорът ми каза: “Това беше само една шега. Иначе с Танчето сме много добри приятели. Дълбоко съжалявам, че тя не е играла в мои филми. Но не съм виновен аз или тя, а може би българското кино, че ни предостави такива сюжети. Иначе за мен Таня е една от най-големите ни актриси, от 100 километра си личи, че е голямо нещо. Затова й кажете, че я целувам по челото и най-вече по нейните вежди, които страшно много обичам!..”

И след тази целувка можем да започнем с началото на филмовата кариера на най-дългокраката българска актриса. Таня е на 26 години, когато Бинка Желязкова я снима в първия си филм “А бяхме млади”.

Ролята е миниатюрна - Лолова е момиче с джувка, която трябва само да премине пред камерата. Режисьорката снима 18 (!) дубъла, а дебютантката е ошашавена от изискванията й: “Ама сега много се фръцкаш. Ама ти все пак трябва да се фръцнеш малко тука. Ама ти не трябва да минаваш толкова забележимо. Ама ти все пак трябва да се забележиш...”.

Следват още няколко епизодични роли за Лолова. В “Последният рунд” (1961) е съпруга, съпруга е и в “Невероятна история” (1964). В малки роли я снима привърженикът на гротесковото кино у нас Георги Стоянов. В “Случаят “Пенлеве" (1968) е братовчедката Мина, а в “Птици и хрътки” (1969) - госпожа Кавръдкова, член на благотворителното общество за защита на животните. В “Петимата от “Моби Дик” (1970) вече е майка, появява се само в 2-3 кадъра.

През 1971 г. в целия соцлагер се прожектира филмът “Гоя, или тежкият път на познанието” - копродукция на ГДР, СССР, България и Югославия. Сценарият е на Анжел Вагенщайн, режисьор - Конрад Волф, в ролята на Гоя - литовецът Донатас Банионис.

Таня Лолова пак е в епизодична роля, но пък е самата кралица Мария Луиза Бурбонска. Мисля, че историите на Лолова около подготовката и снимането на този филм са по-интересни, отколкото самият филм.

Снимат пробните сцени в Киноцентъра и ги изпращат за одобрение в Ленинград. Таня казваше, че след няколко дни оттам дошла телеграма със следния текст:

“Ние търсим чудовище,

но не чак такова”

И допълва: “Мен това въобще не ме обиди, но Анжел страхотно се ядоса, тъй като за него беше въпрос на престиж, след като става дума за предложение, което идва от него...”.

Вагенщайн решава да я заведе в Ленинград, за да я видят на живо. Като дисцплиниран човек Лолова отива в Сатиричния театър да иска разрешение от директора Желчо Мандаджиев. Казва му, че трябва да отиде за три дни в Ленинград. Той чува Велинград и разрешава. В края на краищата Лолова получава ролята.

На премиерата на филма в ГДР е поканена и Таня. Тя е облечена в прекрасна рокля на модна къща “Лада” - дълга, в цвят на презряла диня. Анжел я е предупредил, че във всекидневието си може да ходи облечена “пет за четири”, но на премиерата трябва да е безупречна. Заради това отиват за няколко часа в Западен Берлин и тя с всичките си пари си купува прелестна перлена перука.

“И когато казаха: “В ролата на кралицата - Татяна Лолова, България - аз излязох с роклята, с перуката, стройна, млада и красива - разказваше Таня. - Понеже се видя разликата между онова чудовище на екрана и тази актриса на живо, първо имаше пауза, в която постепенно се чу “Аааа” и после един луд аплауз, който аз изцяло отдадох на България, която има толкова много прекрасни актрисища. И бях много горда...”

Най-после през 1973 г. излиза български филм, в който името на Таня Лолова е записано като изпълнителка на главната женска роля. Това е “Сиромашко лято”. “Помня, че филма направи един много приятен, сдържан, красив и талантлив режисьор - Милен Николов-Мечо - разказваше Таня. - Благодарна съм че ме беше забелязал и ме покани да партнирам на великолепните артисти Парцалев, Иван Кондов, Ицко Финци, Леда Тасева, Милен Пенев... Целият екип беше прекрасен. Не съм участвала в кастинг. Тогава режисьорите ни избираха и се обаждаха, за да ни поканят.”

Актрисата няма още 40 години,

но играе пенсионерка.

След “Сиромашко лято” режисьорите започват да я снимат по-често. В по-големи и по-малки персонажи, но тя вече е овладяла магията на епизодичната роля - да я изиграе така, че да бъде запомнена. И го доказва в “Последният ерген” (1974), където е зловредна тъща на Тодор Колев, “Щурец в ухото” (1976) - една нова среща с Георги Стоянов, който я снима като властната акушерка Бела.

Няма как да не я помните в знаковата комедия “Топло”, в която е управителка на блока за топлофикация и демонстрира крака, сякаш направени на много модерен струг и като ги гледа човек, има чувството, че никъде не свършват.

Знаменита роля Таня прави в “Бон шанс, инспекторе”, където за първи път си партнира с Велко Кънев. Казва се Елза Карадушиева и е майка на Йосиф Сърчаджиев.

Монолог на актрисата

за участието й в този филм:

“Чудя се, когато казват, че аз не съм за сексапилни роли. Че ако в това е въпросът, най-сексуалната роля в българското кино принадлежи лично на мен и разбира се, на прекрасния актьор Велко Кънев, лека му пръст. Става дума за “Бон шанс, инспекторе” на Петър Донев. Високоеротичната сцена стана по време на озвучаването и изцяло по мое предложение. Аз направих един стриптийз зад декора, сиреч моята героиня сваля от себе си нещата едно по едно, като всъщност събличаше главно бижутата си и към това издаваше едни въздишки и допълнителни думички, които си бяха чисто моя импровизация. Екипът полудя от смях и през цялото време треперех, че техният кикот ще влезе в записа и ще развалят сцената, която не е просто еротична, ами си е направо порно...”

Последният филм, в който Лолова участва преди 1989 г., е “13-ата годеница на принца” (1987) - една много смешна комедия на Иванка Гръбчева, снимана в София и в германския град Карлмарксщат. В този филм Лолова има най-много проблеми с екранния си съпруг Павел Поппандов, но зад кадър. Той е царският магьосник, тя - негова жена, също магьосница. За да не кажем вещица.

Според нея тогава Поппандов бил изпаднал в период на безумно остроумие. Дори Георги Мамалев понякога се изпотявал, докато реагира подобаващо на Поппандовия гейзер от шеги и закачки.

Веднъж, докато снимат в прекрасен замък, Лолова във филмовите си дрехи похапвала наденичка, а около петгодишно момиченце попитало:

- Мамо, това истинска хексе ли е? (Хексе- вещица на немски, бел. ред.).

- Да, истинска, отговаря майката.

Лолова отскубва перце от рошавия си тоалет

и го подарява на момичето.

В първите години след 1989-а Таня, както доста от колегите й, се снима в чужди продукции, които се правят у нас. Такива са “Брътвежите на родилката” (1991) - Франция, руските “Бандитска приказка” и “Макаров” (1993), “Дон Кихот се завръща” (1996) - руско-българска продукция, “Бюро за убийства” (1997) - копродукция с Франция, Белгия и Канада.

После нещата на хоризанта се проясняват. Започват да се снимат български филми, някои като копродукции, и време за нови артистични изяви на актрисата. В “Разговор с птици” (1997) тя е в главната роля - играе селска баба. В “След края на света” (1998) по сценарий на Анжел Вагенщайн е еврейка - баба Мазал, принудена да търпи пиянските изцепки на съпруга си Аврам (Васил Михайлов). Играе още в “Пътуване към Йерусалим”, “Летете с Росинант”, “Сбогом, мамо”, “Българска рапсодия”. В “Бартер”, е сляпата Флора, а в “Лили Рибката” отново е вещица.

Лолова се снима и в няколко тв сериала. В “Ганьо Балкански се завърна от Европа” е Гребенарова, в “Приключенията на един Арлекин” е Мурджова, а в “Английският съсед” е баба Мара, съседката на англичанина Джон.

Между 2011 и 2013 г. играе в 86 серии на “Домашен арест”. Тя е мама Еми - властна тъща, която побърква не само зетя, но и собствената си дъщеря.

Последната роля на голямата актриса е през 2021 г. във фантастичния сериал “Порталът”. Беше леля Зори, буржоазна дама дисидент. Може би през този портал Татяна Лолова премина към вечността.