Днес отбелязваме преминаването на Български Гетсби — тоест Борето Дионисиев — от тленността към вечността. Той като че ли взе всичко от живота, като му върна също толкова.

Той е участник в множество акции и делегации на Атлантическия Клуб, включително Рим’96 и НАТО’04, и кои ли не още, където внасяше духа на живота, който за него беше най-важен.

Вместо “In Memoriam” тук публикувам текста, който родих през 2017-а по повод 70-ата му годишнина. Текстът е едностранчив за многоликия Борислав, но от дъното на сърцето си и в окото на емоцията човек като мене трудно би описал безпристрастен животопис на многодесетилетен приятел …

6 септември, 2021

••••

На Учителя с любов

Мони Паси, ученик на същия (но слаб)

Това заглавие на култовия филм със Сидни Поатие от 1967 е като че ли измислено за мото на мемоар за един жизнеутвърждаващ български класик, рицар и иноватор на неувяхващото в любовта.

Родените в София - след Априлския пленум 1956, няма да попитат кой е той. Те знаят законодателя в любовната теория. Както и гуруто в тайнствата, тръгнали от Кама Сутра преди хилядолетия, минали през търкане на ескимоските носове по полюса, и прераснали днес във ФБ запознанства. Вече всички се досетихте, че от мене бликат неувяхващи спомени за учителя на Амур, ментора на Купидон, баща на Ерос и син на Дионисий -- Борислав Дионисиев.

Борислав е естет и в детайла: да учреди и въведе като градски закон чашата-майка, от която всеки да отпива началото на своето питие и в която всички да изливат остатъка от сърцето си в края на партито.

Но стихиията на този естет - Атлант е в мащаба.

В ключовата атлантическа мисия в Рим през 1996-а той демонстрира пред транс-атлантическата общност, че ние, българите, сме в Рим като римляните, дори когато те вече не са като тях си.

Дионисиевият лебедов галоп между хотелските вани, пълни ту с шампанско, ту с кобилешко мляко и зарибени с понтийски русалки — саможертващи най-свидното си в името на това Алиансът да гарантира бъдещата им интактност — даде резултат и предопредели историческия избор: Атлантическата Асоциация избра българския Атлантически Клуб в бюрото си, което дове до Асамблеята на АТА в София от 1997-а. И изборът, и Асамблеята се превърнаха в ключови жалони на страната ни по пътя към НАТО.

Кулминацията на Бориславовото Съединение на Атлантизма с хедонизма обаче беше на 2 април 2004-а в Брюксел, когато първата жена, на която той каза, че му е последна, издигна като една Райна Княгиня българското знаме в НАТО, докато той бленуваше в хотелските си завивки по нея. Да, Михаела, това е само тя!

Аз плаках тогава и мнозина смятат, че съм оплаквал нейната бъдеща съдба. Но може би аз плачех в щастливо очакване на тяхната рожба, появила се точно 9 години по-късно. Също Борислав, също Дионисиев, последният известен нам в поредицата на Светла, Христо, Рада...., но бъдещето е пред нас.

В десетилетното му небесно танго с Амур Борето се доказа като същински въздушен ас, вдъхновявал младежта за фантазии, завоевания и полети на златните крила на любовта. Днес ние честваме заедно с него и всички бореподобни богове и богини на Олимп, всеки от които бленува да промълви: аз се докоснах до Борислав. (Това, впрочем, най-добре се получаваше в пиано бар “Изток”, в който трепетни студентки изчакваха появата на Учителя по халат, или на афтър партито в денонощния “Чао, чао”, на Стамболийски.)

To Sir with Love със Сидни Поатие се беше появил само преди 50 години, като подарък за 20-годишнината на прохождащия бъдещ национален класик.

Наздраве за Борислав, Михаела и всички разклонения Дионисиеви!???

15 юни 2017 / 13:30

И вечна му памет!

6 септември, 2021 / 15:30

(От фейсбука на Соломон Паси)